Pick me

1. Ако някой не го вземат, има причина - той е по-лошият вариант

   Умните хора казват, че когато нещо върви на зле, то много вероятно да стане още по-неприятно. Останалите го наричаме Закона на Мъpфи! Така е и в тази история. Когато усетиш, че нещата стават зле, се оглеждаш за по-лошото. Нашата млада госпожица се оглеждаше за по-лошото, но не може да го съзре. Вече изтичаше третия й ден, откакто беше безработна млада дама, добре образована, но без опит. Тя беше наистина добре обучена, идеална според всеки, с когото беше говорила, но щом попитат къде е работила преди и тя кажеше имената на няколко заведения... я изпращаха отново да прави кафе (примерно). Нито един от търсещите си асистентка господин, не се впечатли достатъчно от Съмър Бери. Защо ли? И завършекът на всичко лошо майката на момичето не беше в добро здраве.

Но стига с тази зле участ. Не е ли време за дълго чакания Хепи енд.

Днес имаше ново интервю. Този път не я попитаха за опит и я допуснаха до втора среща. Госпожицата, която я разпитва предупреди, следващата поява в тази фирма, трябва да е много добре подготвена:

- Другия път ще говорите лично с господин Лекс. Може ли да ви дам един съвет, харесвате ми. Ела строго облечена и ще ти стискам палци. Шефа е много строг.

- Благодаря ви!- усмихна се Съмър и стана.

Имаше два дни да си подбере тоалета, грима и прическата. Реши да наблегне на зелените си очи и не прекали с грима си. Косите й бяха хванати отгоре, а долната част нежно пусната по гърба. Нежните руси къдрици на косата й галеха голия й гръб и образуваха леки гънки. Съвсем семпличка бяла рокля с тънки презрамки, стигаща малко под коляното, много лекичко загатваше тялото й. Очите й изглеждаха големи и искрящи. Аксесоарите бяха също толкова семпли, но ефекта им беше голям. Тънко колие достигащо с една малко завъртулка точно до началото на деколтето й. Нежна гривничка и мънички обеци. Когато се погледна в огледалото, Съмър кимна и се усмихна. Завъртя се на тънкото си токче и излезе от къщата си. Вървеше уверено и се чувстваше добре, но щом влезе във фоайето се стопира. Пред нея имаше още няколко момичета, които бяха избрали къде, къде по-подходящи тоалети. Панталони и сака, ризи и строги поли, много строги кокове и една фрапантно разголена дама. Когато момичето от предното интервю я видя се усмихна широко и я повика при себе си:

- Изглеждаш страхотно! Не си суха и зла, а свежа и готина. Дръзко е, но си страхотна. Виждаш ли тези трите? Те са ти най-голямата конкуренция. Документите им са добри и имат препоръки. Тази там със сивото и онази със сините обувки са глупави. А за госпожицата с големите гърди, няма да говоря изобщо. Давам й пет секунди вътре.

- Имам ли шанс?- стресирано попита Съмър.

- Ами имаш, но трябва да си малко търпелива. Мисля да те представя последна, нещо против?

- Стига ми, че ти смяташ, че е добре.

- Добре тогава. Ще направиш впечатление, сигурна съм. Само онези да се прецакат някак. Не ги харесвам особено. Толкова са безлични.

- Господинът взима ли род внимание твоите наблюдения?

- Ами казах му, че ще ги пускам според номерацията им в моя списък. Т.е. Първо лошото..

- Дано да сте на едно мнение. Кога ще почне всичко?- едва вдиша Съмър.

- Остава да дойде още една, но тя може и се е уплашела. Изглеждаше много стресирана предния път.

- Значи има и по-притеснени от мен.- успокояваше се момичето.