Pick me

23. Сексът е мръсен само, ако е правен правилно.

    Момчето най-после обърна внимание на двете прелести, които очевидно бяха само негови в момента. Той се загледа в тях и нежно прокара пръстите си, все едно слепец разучава даден предмет. Първо се полюбува на едната, след това на другата. Отново целуна врата на момичето бързо слизайки надолу. Стоновете на Съмър ставаха все по-учестени, а ласките на Блек все по-хищни. Отново прокара ръка по едната й гърда, докато езикът му си играеше с другата. Бавно започна да гали кожата й надолу, докато не стигна до единствената останала дреха на момичето. Нежно плъзна ръка под плата и докосна скритото там цвете. Съмър прехапа устни и заби нокти в гърба му. Блек размърда пръстите си и захапа зърното й мъничко по-силно. Устните на момичето отново издадоха нейното чувство в момента. Лекс спря с движенията си и я погледна в очите. Едната му ръка беше обвила тила й, а другата си с една дантелена лентичка. Момчето се усмихна и дръпна леко ластика:

- Да скъсам ли и тях?- гласът му беше тих и очевидно много възбуден, но отново не получи отговор.

Съмър само прехапа устни и леко вдигна рамене и вежди. Този жест се превеждаше като "Както пожелаеш" или в този случай "Ако искаш, но хайде действай". Блек се изправи и стана от леглото, наведе се към нея и я повдигна, понасяйки я към другата страна на леглото. Все пак до преди малко краката и на двамата висяха отвън на леглото. Сложи я удобно да си легне на възглавниците и се изправи напълно. Гледаше я и се наслаждаваше на гледката. Една страхотна сладурана с изящни форми, лежаща в леглото му и гледаща го с такава страст. Усмихна се дяволите и пристъпи към нея. А тя само това и чакаше. Веднага щом се приближи впи устни в неговите и го дръпна към себе си, посредством хавлията му, която едва се държеше. Блек залитна към нея, а хавлията остана в ръката на Съмър. Мъжа се почувства длъжен да й го върне и хвана със зъби бельото й, дърпайки го надолу. Е помогна си накрая с ръка, но резултата беше логичен. Вече нищо не ги делеше от пълната наслада. Блек прокара ръката си от коляното й нагоре към врата й, а Съмър от врата надолу. Момичето разучи с пръсти плочките му и се усмихна лукаво. Приведе се към него и го бутна да си легни, като започна да го облива с ласки. Момчето се намести леко на възглавниците и прехапа устни. Дълго време се боричкаха, кой кого ще глези, но накрая Блек се озова върху нея. Последва поредния дълъг поглед, следван от страстни целувки и момчето проникна. Надали има човек (пораснал), които да не знае какво е последвало. Гласа на Съмър огласяше къщата, което караше Блек да се чувства на седмото небе. Двамата се наслаждаваха напълно на момента, не пропуснаха да спорят за надмощия, но в крайна сметка и двамата се изявиха. Температурата в стаята беше нажежена до червено, телата им бяха изпотени, но те не бяха изморени, ни най-малко. Въпреки театъра си, Блек беше невероятно издържлив. Те направо се давеха в страст и я прехвърляха един на друг.

Резултата от цял следобед прекаран в стаята на Лекс беше значителен. Целия гръб на момчето беше изподран, а устните му сякаш имаха червило. Вратовете им бяха целите в зъби, ръцете, бузите, всяка възможна част от телата им. Лежаха уморени, един до друг, дишаха едва, но усмивките им бяха истински и прекрасни.

Съмър се обърна към него и видя, че равно-мерното му дишане означава, че е заспал. Тя се надигна и взе сгънатото в единия край одеяло и внимателно го зави. Момчето се завъртя съвсем леко и промърмори нещо в съня си. Тя се наведе над него и отново отмести косата му от очите, целувайки го по челото. Стана от леглото и взе неговата риза, за да се наметне. Беше й приятно да усеща аромата му около себе си. Мислеше си, че ще успее да заспи, но еуфорията не й позволяваше дори да си притвори очите. Стана и реши да му приготви нещо за хапване, но се отказа, защото било твърде сериозно. Той щеше да си помисли, че тя е твърде обвързваща и може би да се отдръпне. Но какво да прави? Влезе отново в стаята и взе телефона му. Кога ли беше успял да го изключи. Нямаше смисъл да го мисли. Седна до бюрото и включи компютъра. Ино й беше дала списък с телефони, които ще й трябват. Тя пренасочи всички до един към своя и се зае с тефтера на шефа си. Да видим какви задачи е имал за утре, а също така и днес.

1. Да отменя срещата с Уно,

2. Да подготвя благодарствена нота за Чейс...

Тя се зае. Телефоните веднага започнаха да звънят, а между временно момичето изпълняваше графика на шефа си и му го настройваше за следващите дни. Приемаше съобщения, отклоняваше глупости и отговаряше на писма:

- Господин Лекс има прозорец в петък, ако желаете ще ви запиша...добре...

- Добре, господине, ще му предам...

- Къде прочетохте тази информация...ааа, никъде. Тогава откъде знаете...а-ха просто питате... Не, госпожо, не търсим хора.

- Добър ден, може ли да Ви помоля да преместите срещата на г-н Лекс и мисjcтърХ за утре по същото време, Благодаря.

Съмър говореше дипломатично, без емоции и много делово. Почти всеки път й се налагаше да обяснява коя и и че в момента тя е асистентката на Блек Лекс. Беше почти готова с плана на мъжа. Оставаше само:

52. Проект за начална страница на брошура №1564...

Момичето не беше сигурно, дали да се заеме с това, но накрая реши да опита. След два часа беше направила на чернова десетина варианта, кой от кой по-хубав.

Получи писмо от Ино, че господина трябва да й изпрати спешно някакви документи. Разбраха се и Съмър пое и тази задача. Когато някои я попиташе къде е Блек, какво прави и прочее, тя отговаряше, че има неотложна работа. Тези, които искаха допълнителна информация бяха любезно осведомени, че господина ще ги потърси веднага, когато има време.