Pick me

17. Мъж в къща е по-добре, отколкото двама на улицата.

 - Значи ще я намеря много лесно.- въздъхна Блек.

- Скъпи, клипа е изпратен от офиса. Сигурен ли си, че е сниман там...че тя е там...

Съмър се страхуваше много от този въпрос, но се почувства длъжна да попита. Алекс отпусна ръце на коленете си и спря да шава с пръсти по клавиатурата. Той объркано погледна към сестра си. Може би той чак сега си даде сметка за случващото се. Блек от своя страна дори не помръдна, не се обърна да я погледне. Той остана неподвижен, вгледан в земята. Дали виждаше нещо или умът му беше зает с друго. Това нямаше значение, защото важното беше, че Блек Лекс се притесни от въпроса.

- Не ме интересува какво ще направя. Ще претърся града, ако трябва...- решително заяви той със стиснати в юмруци ръце.

Той най-после обърна черните си очи към девойката, а в тях гореше огън. В този момент, дори и да не беше слязла долу със него, тя щеше да усети силата му. Не само очите му излъчваха сила, но сякаш аурата му се виждаше-ярка и блестяща, като никога преди. В очите на девойката той в момента беше рицаря на бял кон, които щеше да спаси деня.

През главата й мина мъничка, прокрадваща се фантазия, как той коленичи пред нея и иска ръката й. Съмър се опита да не се усмихва, но видението беше толкова ярко. Мъничка усмивка се описа по притесненото й лице. Тя не чу следващите думи на мъжете в стаята. Забеляза как Блек се приближава до нея и побърза да го притисне в себе си. Нежно докосна устните си в неговите, а след като ги отдалечи, тя едва прошепна:

- Моля те внимавай, Блек... пази се...- вгледа се в очите му и се усмихна смутена.

Но за нейно учудване, Блек се усмихна широко и я завъртя във въздуха. Със успокоителни думи на уста, той няколко пъти я завъртя напред-назад, а след това отново я целуна. Девойката забрави за момент притеснението си и се съсредоточи изцяло към мъжа пред себе си. Най-после сърцето й се бе стоплило, беше усетила, че е жива и обичана. Това й вдъхна мимолетна надежда, че все пак всичко може да свърши добре.

Блек с нескрито нежелание я пусна на земята и тръгна към вратата. Преди да затвори, той отново погледна към прекрасната девойка. Тя беше толкова красива, дори и сега, дори и изплашена до смърт. Тя държеше ръцете си едно в друга и също гледаше към него. Усмихна й се несигурно и затвори, а след това притеснено стисна клепачи.'трябваше да й призная...'-помисли си той унило. Опитваше се да прогони лошите мисли, за да повярва в себе си. Въздъхна тежко и пусна дръжката на вратата, отправяйки се към собствената си фирма.

Алекс погледна притеснено към сестра си и побърза да стане, за да я прегърне. Още преди обаче да я е притиснал, девойката се разхлипа силно. Нищо не можеше да я утеши в този момент.

Когато девойката най-после се успокои, забеляза, че в стаята има трети човек. На вратата към библиотеката бе застанала госпожа Лекс, гледаща с презрение към тях. Погледа й накара Съмър да се стъписа и да се почувства неловко. Тя избърса сълзите си и рязко се обърна към Алекс:

- Малък, време е да си тръгваме.- кротко каза тя.

- Веднага. Лаптопа тук ли ще остане?- не разбрал ситуацията попита младежа.

- Нека остане тук. Хайде приготви се...

- Госпожице, може ли за малко. Желая да проведа кратък разговор с вас.- строго ги прекъсна жената.

- Веднага.- смирено отвърна момичето и я последва.

Жената я поведе напред, към кабинет в края на коридора. Съмър вървеше бързо след нея и послушно влезе в стаята. Когато жената затвори вратата, лицето й се промени. С невероятно студен глас, тя започна:

- Забелязах, че отношенията ти със сина ми, не са профисионални. Това не ми харесва. Ти трябваше да му бъдеш асистентка, а не момиче за всичко. Няма проблем да го каниш в кревата си, но и това не е. Синът ми започва да се влюбва с теб. Това също не ми харесва. Не ме прекъсвай!-рязко повиши тон тя, когато Съмър понечи да проговори.- Няма да позволя синът ми да има нещо общо с теб. На бюрото има плик. Вземи го.