Pick me

44

44. Няма значение колко е дълга магическата пръчка, а по-важна е магията в нея.   

Момчето се прибра, а Съмър се отправи към дома си. Все още се опитваше да измисли начин, как да обясни на Блек. Вече му беше разказала, че със брат си са много близки. Въпреки, че не знаеше името на момичето му, тя знаеше за нея. Беше трудно да излъже, че не е казвала на брат си, защото вече бе казала на Блек, че Алекс знае всичко за нея. Тя дълго се въртя из леглото и когато се унесе, вече трябваше да става. Бързо се облече и пооправи леко и се отправи към имението.

Беше тихо, както и предполагаше, че ще бъде толкова рано сутринта. Тя почука, но не получи отговор, затова влезе вътре. Навсякъде беше мръсно и имаше останки от вечерта, а в кухнята нямаше никого. Или още спеше или вече беше станал и отдавна бе пил кафе. Когато се увери, че той не се е събудил, тя отново слезе долу и му направи нес. Вече знаеше как го пие, затова побърза, преди да го е събудила. След съвсем малко, вече влизаше в стаята му, с две чаши в ръка. Блек продължаваше да спи, а завивките му бяха се смъкнали до корема му. Прекрасното му тяло се отличаваше над тъмните чаршафи и момичето се постара да подтисне страстта си. Наблюдаваше как гърдите му се надигат и спускат.

- Налага ли се да го събуждам?- тихо прошепна тя и се приближи до леглото.

остави двете чаши настрани и седна на леглото. Изпитваше огромно удоволствие, съзерцавайки го толкова невинен и беззащитен. Беше красив и същевременно нежен, някак си. Бялата му кожа контрастираше с тъмните му вежди и коса. Прекрасна гледка. Съмър се наведе над него и с усмивка на лицето, докосна лицето му. Дали щеше да е достатъчно, за да го събуди? Явно не, защото той в съня си докосна мястото, потърквайки докоснатото от нея място. Съмър се засмя леко и се отдръпна назад:

- Сънчо, ще ставаш ли?- внимателно попита тя.- Хайде-е-е, отвори очички.

Тя нежно сложи ръка върху неговата и с пръсти я помилва. Момчето продължаваше не обезпокоявано да си спи и да не обръща внимание на госпожицата. Тя започваше малко да се разубеждава, но все пак трябваше да го събуди. Следващия й опит се състоеше в няколко нокътчета и прокарването им по цялото протежение на ръката му. Това не спомогна, защото той просто й обърна гръб, завъртайки се настрани. Съмър въздъхна и се премести. Отново се надвеси над него и го погледна изпитателно: