48. Красотата е повърхностна, грозотата отива чак до кокала.

432 18 0
                                    

   Няколко минути по-късно, двамата се размениха една целувка, пълна със страст и се качиха в колите си. На средата на пътя, Блек спря да вижда другата кола в огледалото. Той реше, че тя е изостанала и спокойно продължи по пътя си. Когато обаче стигна до паркинга, колата на Съмър вече беше паркирана, а момичето не се виждаше. Лекс объркано се огледа и се отправи към сградата.

- Добър ден, сър.- поздрави го охраната.

- добър. Кога дойде асистентката ми?- строго попита той.

- Преди няколко минути, сър.

Блек кимна и отмина. Качи се в офиса си, но видя девойката едва, когато влезе в кабинета си. Тя стоеше спокойно на канапето и държеше чаша с горещо кафе. На бюрото му имаше подобна, затова той се насочи право към нея. Първата му глътка кафе, събуди всяка фибра от тялото му, карайки го дори да се усмихне и затвори очи. Съмър го наблюдаваше доволна, но не продума. Той седна на мястото си и придърпвайки чашата си, се отпусна назад:

- Как успя?- спокойно попита той, прикривайки любопитството си.

- Шорткът, бейби!- подсмихна се тя.

- Сладурана.- засмя се той.

Десет минути не им стигнаха да изговорят темата за батковците и каките, но само с толкова разполагаха. Х. дойде точно в десет и девойката запази пълно мълчание. Съмър изгаряше от интерес, да види професионализма на Лекс и умението му да общува.

Шефът на фирмата стана сериозен и непроницаем в секундата, в която вратата се отвори. Не само усмивката му, но и самата температура в стаята падна под нулата. Съмър беше удивена от лекотата, с която той се промени. Нямаше следа от спокойния му тон и безгрижно лице от преди малко.

- Господин Лекс, изрично ви предупредих, че искам този разговор за остане между вас и мен. Коя е тя?- присви очи Х.

- Тя е тази, на която го казахте. Моята асистентка трябва напълно да влезе в работата ми- Ако искате да сте част от моя свят, трябва да го приемете.

Блек присви очи, а гласът му придоби още по-хладен оттенък. Х започна да отстъпва от своето и да се държи малко по-нормално. Разговорът се проведе като водещ беше Блек. Той задаваше въпросите и той водеше играта. Русата асистентка продължаваше да мълчи и да наблюдава с удивление. Самия начин, по които Блек говореше и се държеше, някак си дори възбуждаше девойката.

Pick meDonde viven las historias. Descúbrelo ahora