Pick me

4. С пари любов не се купува, но можеш да се пазариш

   Съмър се подчини и вдигна голям тежък плик от бюрото пред себе си. Погледна несигурно към жената, а след това го отвори. Очите й се разшириха от учудване, когато започна да изследва съдържанието му. Първото, което извади беше самолетен билет, с далечна дестинация. Той трябваше да я отведе в другия край на света. След него видя фактура, за платен наем за половин година напред. Последва го трудов договор на нейно име. Заплатата беше двойна, но длъжността същата. След това видя документите. Едва не изпусна всичко, когато започна да чете последното останало нещо с плика.

Изплашените й очи се вдигнаха към жената и тя едва продума:

- Откъде имате това?

- О, миличка,- засмя се гръмко жената,- Винаги съм информирана...

Ръцете на момичето започнаха силно да треперят, а листта в тях заигра силно. Зелените очи не се отделяха от тъмните зли, но вече издаваха страх. Съмър поклати глава бързо и постави отново плика на бюрото.

- Това няма да ме купи...

- Ти не ме разбра, момиченце. Аз няма да те купя с тайната ти. Хайде, прочети го.

Жената скръсти ръце и я подкани да седнат. Лекс властно се настани зад бюрото, а Съмър се опитваше да запаза силата на духа си. Тя взе отново листа, но не седна на низкото столче, което умишлено те комплексира. Както я бяха учили в училище, това сядане изздаваше слабост. Затова Блонди седна на бюрото и се почувства по-добре. Започна да чете, но с незаинтересованост. Въпреки това, отвътре щеше да се пръсне от вълнение. Документите не констатираха болестта на майка й. Ако тя подпишеше това, щеше да получи заветното лечение. Съмър най-после се пречупи. Тя не беше готова да продаде себе си, но би направила всичко за родителите си.

- Ние сте долна жена...- процеди през зъби тя, но взе химикалката.

- Заминаваш веднага. Вземи само най-необходимото си. Там няма да ти липсва нищо. Шофьорът ще те чака на летището и ще ти помогне в необходимото.- започна да нарежда тя.

- Правите всичко това, само за да ме разделите със Блек? - недоумяващо присви очи розовокоска.

- Бих дала и двойно повече.- нагло се засмя жената отново.

- Как да позная шофьора?- без капка учтивост попита тя.

- Червенокос, ще облече бели дрехи. Той ще те намери, а сега мисля, че е време да побързаш. Полета е в пет.