Pick me

19. Девствеността е лечима болест.

   Блек спа седем часа, уморен до смърт. Накрая се събуди от приятния аромат на прясна храна. Отвори едното си око и се усмихна. Беше завит, но когато забеляза, че лаптопа му липсва, се понадигна. Телефонът му беше включен до леглото му, но на дисплея пишеше "Пренасочване активно". Той стана и се насочи към аромата. С приближаването му започна да чува гласа на момичето. Гласа беше студен и делови:

- Разбирам, че спешно трябва да говорите с господина, но в момента не мога да го прекъсвам... обещавам ви... разбрах ви, още първия път. Аз ли,... асистентката му...да...госпожо, ще говорите с него, когато се освободи...приятен ден..

Съмър се отпусна на стола и издиша тежко. След това написа нещо в една тетрадка. Стана от масата в кухнята и погледна във фурната. От там се разнесе аромата на месо и зеленчуци. После отново се зае с работа. Момчето видя отстрани до нея няколко подредени купчета и едно, доста високо, но доста по-малко по размери.

Блек постоя още няколко минути зад открехнатата врата и я наблюдава как върши няколко неща наведнъж. Накрая щом отвори вратата, забеляза нещо много странно. Дългата маса беше подредена по следния начин: Съмър седнала на лаптопа, няколко купчинки и накрая един чифт прибори. Тя вдигна глава от монитора и се усмихна, но след като забеляза, че той е само по долни гащи се усмихна малко по-уверено. Момчето се приближи към нея и я целуна по челото. Тя притвори очи и се усмихна.

- Какво прави, след като ме приспа?- подпита той весело.

- Ами, нищо особено. Това онова...- стана тя и го хвана за ръката, повеждайки го към купчинките,- така, това са съобщенията ти, тук са документите, които трябва да подпишеш, това трябва да го одобриш, а това... позволих си да направя няколко примерни корици за онази брошура. Можеш да си избереш едно, ако не ти харесват тези, тук има още десетина. Е имам предвид, ако не ти се занимава. Графика ти за днес е празен, освен вечерята ти и няколко "спешни" обаждания, но колко са такива ще прецениш ти. Въпроси?- тя се усмихна и се обърна към него.

- Охо, много, но ще почна е един. Къде са ти приборите?- той я погледна изпитателно.

- Ами... аз не исках да се натягам.

- Ха-ха-ха, няма такава опасност, миличка, ела тук.- той я придърпа към себе си и я целуна. Прокара ръка по нея и измърка,- М-м-м, тази риза си е моя, а под нея май нямало нищо. Усещам как скоро ще си я поискам.