Pick me

2. Колкото някой е по-хубав, толкова по-далече е.

   Три дни след пристигането си в новия град, Съмър стоеше пред кабинета на новия си шеф. Тя не го беше виждала все още, а сега трябваше да се опита да се усмихне. Колко малко време й беше трябвало, за да забрави как да се усмихва. Тя не тръпнеше от очакване, не се страхуваше, не чувстваше. Отвори студено вратата и спокойно влезе в мрачния кабинет. Не виждаше мъжа пред себе си, защото той бе с гръб:

- Добър ден...- хладно произнесе тя и се приближи.

- Съмър, предполагам. Здравей.- чу се престорено любезния глас на мъжа пред нея.

Съмър усети това ясно. Преди никога не би предположила за подобно нещо, не сега го усети по-ясно от сутрешен лъч светлина. Не се опита да се усмихне, просто седна на стола пред себе си и погледна към гърба на Лекс:

- Не е учтиво да говорите на някого с гръб, сър.- равно произнесе тя.

- Съжалявам, съжалявам.- засмя се мъжа и се обърна.

Приликата между него и Блек беше усезаема. Той беше години по-възрастен от него, но и не толкова красив. Най-много си приличаха строгите им черти, които Съмър всъщност почти не бе виждала. Но мъжа пред нея не беше Блек и никога нямаше да бъде. Съмър се усмихна едва, но по-скоро иронично, отколкото любезно.

- Съмър Бери, приятно ми е.

- Майкъл Лекс, миличка. Чух, че си добре предразположена към задълженията си.- усмихна се той, подмолно и властно.

- Не разбирам за какво намеквате, сър...- вдигна леко брадичка Съмър.

- За теб и Блек...- засия мъжа от удоволствие.

- Да, наистина нещата между мен и бившия ми годеник се стекоха не в моя полза, но мога да ви уверя, че това не е практика...- учтиво отвърна девойката, произнасяйки думата 'годеник' с удоволствие.

- Ааа, ето защо дъртата вещица те е изпратила тук.- спокойно отвърна Майкъл.

- Внимавайте, сър, ушите на гореспомената са доста дълги.- с лека усмивка отвърна тя.

- Не и тук, миличка.- засмя се той, напомняйки на девойката самия дявол.

И все пак той се оказа приятен тип. Говориха за много неща, но не и за личен живот. С удоволствие обсъждаха злата госпожа Круела Лекс. Коментираха дори и Блек, което беше непоносима тема за госпожицата. Същия ден, Съмър се прибра от работа пеш и бавно вървя към новия си дом. По ирония на съдбата, тя срещна много двойки, влюбени и щастливи. Душата й се превиваше на две и уморено се гърчеше в нея. Бавно отвори вратата и отключи. Но, когато се пресегна да я затвори, цялото й същество спря.

'Съмър, обади ми се!'- чу гласът му толкова ясно, че сякаш бе видение,-'Къде ли, любима?'

Тя остана на мястото си, с ръка на бравата. Огледа се наоколо, но естествено нямаше нищо. Стисна силно очи и реши, че си просто й е прекалено рано да забрави. Бе чула гласът му така, все едно шепнеше в ухото й. Сълза се изтърколи в крайчеца на окото й и тупна в краката й. Тръшна вратата и се свлече на пода, дишайки тежко. Пред очите й затанцуваха триъгълници, образувани от бликащите сълзи. Представи си го толкова ясно, стоящ на прозореца и гледащ към града. Стискаше телефона си в ръка и шупнеше с мъка в гърдите.

Тя прехапа устни и захлипа още по-силно. Какво беше причинила на човека, които я бе приел такава, каквато е. Беше й показал най-съкровенната си тайна, бе й се доверил. А тя му заби нож в гърба. Последната му дума, 'любима' все така кънтеше в ума й.

- Полудявам, господи... толкова ми липсва...- едва прошепна тя, в смесица от запъвания и хлипове.

Тогава гласът се повтори. Още по-силен, още по-истински...

'Съмър, вдигни телефона и ми помогни да те намеря...'.

Сълзите й стихнаха. Очите й бяха широко отворени. Имаше усещането, че някой говори в главата й. Тя погледна нагоре, към празното пространство навън и се замисли. Нов спомен изплува в главата й, но тя го бе повикала. Спомни си как вървят из тъмните катакомби и го пита нещо. Какво й беше отговорил той... не можеше да си спомни точните му думи, но помнеше значението им. Той й бе казал, че има още тайни, които тя не знае.

С разтреперени колена, тя стана и се запъти към телефона, закачен на стената в кухнята. Знаеше, че вероятно го следят, но вече не й пукаше. Вдигна го и бързо набра номера на Блек.

- Такъв номер не съществува...- обади се оператора в слушалката.