Pick me

54. Няма разлика между тъп и умен мъж, когато са влюбени.

   Съмър пребледня още повече. Сестрата на Блек беше отвлечена и се искаше откуп, които не беше никак малък. Лекс стискаше силно волана и се опитваше да спре да псува. Асистентката беше спряла да приема обаждания и сега се вглеждаше в снимката пред себе си. Как бе възможно да причиниш това на едно дете.

Алекс се присъедини към тях малко по-късно. При виждането на снимката, лицето му придоби същия цвят като косата. Момчето беше побесняло от яд, а сестра му го виждаше така за първи път. Сега тя стоеше в колата с двама побеснели мъже, които едва потреперваха.

- Какво ще правим сега?- притеснено попита блонди.

- Ще ги намериш и ще ги убия...- чу се тихия глас на Блек.

Съмър изтръпна от степента на ярост, която усещаше в гласът му. Толкова гняв и злоба и все пак така тих. Всяка частица на тялото й изтръпна и се изплаши. Тя започна да пише бързо по клавиатурата, а Блек излезе от колата. Бяха пред училището и Алекс и Блек щяха да говорят с директора. Говориха по малко от пет минути, но това време беше прекалено кратко за асистентката. Тя се опитваше да намери адрес или каквото и да е. Блек се върна в колата, а след него бързо крачеше с младежа. С мръсна газ, те потеглиха нанякъде, без определено посока.

Червенокосия тийн притеснено потреперваше на задната седалка, докато гледаше как Блек превишава скоростта двойно. Съмър дори не забеляза този факт, замислена в задачата си. Ръцете на Лекс стискаха волана толкова силно, а същевременно трепереха много. Той беше объркан, притеснен, беше изплашен.

- Трябва ми помощ.- простена накрая девойката.

- Какво ти трябва?- надигна се брат й.

- Не мога да проникна през Стената им.- притеснено отвърна тя.

- Само това ли?- побърза да вземе компютъра от нея Алекс.

Блек наблюдаваше отстрани, без да разбира за какво точно говорят. Не му се беше налагало да се занимава с подобни технологии преди. Винаги имаше някой, които да му помогне. Единственото му познанство с интернет, беше пощата му и сайта на компанията. Сега Съмър и Алекс се бяха надвесили над парче метал, от което зависеше живота на сестра му.

- Не е само стената!- ахна младежа.- Има още няколко допълнителни...

Червенокосия се облегна назад, слагайки компютъра на краката си. Девойката отново простена и се облегна на седалката си, разрошвайки буйната си коса. Отдавна Блек беше паркирал, но тя чак сега усети това. Тя подбутна коляното на брат си и слезе от колата. Намираха се в голямото имение на Лекс. Не онова, което познаваха, а другото на майката. Блек ги поведе напред, без дори да се прави труда да изчака подчинените. Отвори вратата и ги насочи към една от стаите, докато той се отправи по стълбите нагоре.

- Какво става?- строго попита домакинята.

- Има проблеми. Блек ще ви обясни, когато дойде.- побърза да отвърне Съмър и престана да й обръща внимание.

- Записвай.- тихо промърмори Алекс.

Съмър побърза да помогне на брат си, под строгия и объркан поглед на госпожата. Тя нервно затропа с крак по пода, но все пак ги остави да продължат.

Блек се присъедини към тях след няколко минути. Той беше все така напрегнат, но в очите му имаше искра. Той се приближи до девойката и хвана ръката й. Тя го погледна учудено, но го последна, където и да я водеше. Госпожа Лекс го изгледа учудено и строго промърмори:

- Блек? Къде отиваш?- личеше си, че тя не одобрява постъпката му и явно знаеше какво ще прави той.

- Ще я заведа долу, майко...- спокойно отвърна той, но в очите му имаше съвсем друго нещо.

- Блек Лекс,...- строго започна жената.

- Стига толкова!- погледна я лошо той и поведе Съмър напред.