POEMS/ Писъците на моята душа

1

От химикалката ми се сипят
думи жлъчни .
С мастило от отрова се опитвам
да се спася от света .
Грехове описвам с думи по листа.

Бягам от реалността , попадайки в
моя собствен ад.
Вдъхновението докосва ме ,
като тръни разраняващи раните ми.

Затворник съм на тази стена ,
която сама изградих.

Овехтяли рани ,
кървави следи ,
зачервени очи .

Не знам накъде вървя ,
не знам още колко ще издържа.

Душата ми крещи , а аз седя
безмълвно , умирайки бавно.

Всички тези мисли , седящи в сенки , подлудяват ме.

Ала колкото и да се лутам , няма да избягам от себе си...