И така...сякаш в началото на тази приказка се сътвори магия. Ти седеше там , сам , мислейки си за света.
Помислих си колко еднакви сме , аз и ти. И двамата претъпкани от света , останали без надежда.
Днес пак си там... пак седиш сам. А аз те гледам отдалече. Страх ме е, признавам , страх ме е да те доближа.
Ами ако ме отхвърлиш , както всички в света!? А защо не ?! С какво съм специална мога да съм ... тъжно ли е че отговор нямам.
DU LIEST GERADE
POEMS/ Писъците на моята душа
PoesieВсичко онова , което не успях да изрека. Всичката болка и сълзи , превърнали се в поеми...
