POEMS/ Писъците на моята душа

26

Да те забравя , това трябва да направя.
Да премахна всички въпросителни за този, който мисля че си. Защото си като всички други нали?

Може би мистерия има около теб.Не знам.
Може и права да съм била.  Истина е , знам, че губя се в силуета ти щом погледна към теб , ала поглед извръщам защото знам че това невъзможно е.

Прекалено различни сме , въпреки че един живот споделяме сега.

Може би нещо чувстваш и ти към мен ?
Не знам какво усещам когато погледите ни слеят се.
Единствено искам отново да стане това.

За момент си тих , незабележим , някъде в света отнесен. Ала след секунда зървам пак реалността. Усмивка разтила се по устните ти , очите грейват и чувствам как изгубвам те от полезрението си.