POEMS/ Писъците на моята душа

11/тази нощ

Тази нощ всички думи се завърнаха в ума ми. Мислих си , че вече всичко свършило е,
че вече минало си. Заблуждавах се с отсъствието ти , с това че не си до мен.

Съжалявам , че те подведох.
Съжалявам , че сгреших влюбвайки се в теб. Не знам какво става с мен. Крещя за помощ , а звук не излиза.

Уморих се всеки път да казвам , че съм
"добре". Обеща да си до мен ако имам нужда . Къде остана това... поредната лъжа?

Искам да затворя очи и да забравя...
за теб ; за разговорите , за шегите ...
да забравя моментите превърнали се в спомен.

Усилвам звука на песента с надежда да спра да мисля. Мога да затворя очи за всичко , което не искам да видя , но кажи ми , как да затворя сърцето си за това , което не искам да чувствам?