POEMS/ Писъците на моята душа

13/ добре дошъл в живота ми

Отново седя тук сама.
Приглушената светлина.
Студенината на плочките под мен
Тежестта на острието в ръката ми.
Уморих се все да бъда силна.
Тези белези , не са случайни .
Няма да стане по-добре .
няма да стане по-добре , докато не се освободя от всичките грешки в кръвта .
Опитвам се да стоя на страна ,
да не плача , да не се предам.
Но с всеки един ден все по-трудно става.
Не искам да умра , но и не искам да живея така.
Превръщам живота на всички в ад ,
но моя може би е най-голям.
Не знам какво правя , не мога да продължавам така. Лъжа след лъжа ,
разрез след разрез. Освобождавам кръвта.
Нищо не е както трябва ,
чувствам се сама , затворник на ума.
Нищо хубаво не идва , от месеци го чакам .
Може да си мислиш , че съм добре ,
че съм щастлива , но повярвай не е така.
Да си наранен , да си изгубен в собствения ти свят , да си сам в мрака , да си на ръба да се предадеш... добре дошъл в живота ми.