POEMS/ Писъците на моята душа

14/приятелко моя

Съжалявам , че не мога да спра болката ти
Съжалявам , че не съм до теб заради собствените ми страхове.

Трябваше да съм по-силна ,
трябваше да съм от полза поне на теб.
Но защо ти трябва някой счупен да те поправя ?

Винаги си тук , до мен , но сякаш аз винаги бягам надалеч.
Мога да задържа света на раменете си,
мога да бъда всичко , което ти трябва.
Но когато падна кървя , разпадам се по малко всеки ден.

Опитвам се да разбера защо става така ?
Опитвам се да се преструвам, на това което бях , но ти винаги рязбираш.

Мога да видя от какво се нуждаеш ,
но не съм сигурна че искам да съм това.
Няма значение кои сме ,
всички имаме своите белези.

Не скланяй глава , не плачи ,
приятелко моя , обещавам че няма да си тръгна , така както ти обеща на мен.

...това е за много ценен за мен човек. Обичам те , Сина 😂😚😍...