POEMS/ Писъците на моята душа

23/АЗ

Това съм аз. Крия се същността си под калпава маска , изрисува с лъжи.
Това съм аз. За всеки един от вас различна съм нали?

Никога не говоря , просто слушам.
С грима няма как да стана това , което
така силно жадувате. С грима няма как да се променя , все пак в пълна промяна не участваме нали?

Все ще съм особнячката , все няма да бъда достатъчно добра . Моля ви , спрете да опитвате тази промяна.

Стоях там безмълвна на пода , ронейки сълзи . Едно и също постоянно повтарях си:" Не си достатъчно добра , никога няма да си. "

Всички наранявам , точно както те и мен.
Що за свят трябва да в ? Що за живот живеем ? Само обиди и лъжи , дори от онези които се предполага че са "добри".

...извинявам се че не публикувам каквото и да е. Просто напоследък не съм добре (не съм болна споко) . Имам и време , но нямам ни най-малко желание за посане. Дори си мислих да се откажа , защото в хоре долу прав текст ми казаха , че не струвам за поет. (дълга история) . Не знам дали ще качвам , не знам нито кога . Но не искам да спирам , ала от друга страна вече всичко това ми причинява едни ужасни чувства...