POEMS/ Писъците на моята душа

25/препядствие

Все едни и същи думи от устата ми излизат. Все едни и същи чувства рисувам на листа. Любов и омраза, любов и омраза отпечатали са се в днк-то ми.

Изгубвам се без да знам дори къде съм.
Губя себе си всеки път щом отворя очи ,
всеки път щом изляза от мечтите си.

Някак не на място съм сред всичко това.
Сред всички преструвки и лъжи ,
ала истинските най-бързи убиват ги.

Дали да се откажа, дали да спра?
Предпочитам да живея с онова "може би" ,
с онова "ако" отколкото да плача заради решенията си.

Ала все чудя се дали да се пристраша.
Но смелостта, ако имам я, дали ще стигне за това?

Не съм достатъчно добра , няма да се справя . Колкото и силно да го желая, мога да се залъгвам, но е само това - лъжа.

Знам едно . Ще се проваля.