POEMS/ Писъците на моята душа

17/безсмислени разговори

Престорена усмивка .
Престорена любов .
За какво ми е това ?
Уморих се от изкуствени неща.
Ако не искаш да говориш , замълчи.
Тези безсмислени разговори донасят само
още и още лъжи .
Нямам намерение да питам само едно
"Как си" , като явно дори отговарянето измъчва те .
Когато имаш нужда от мен ме потърси ,
но не обещавам че този път ще съм тук .
Нямам задължения към теб ,
не мисли че ще търпя това .
А на мен кой ще помогне ?
А мен кой ще изслуша ?
Знам едно , това няма да си ти .
Може би ще плача за теб всяка вечер ?
Може би ще се будя крещейки името ти ?
Но въпреки това няма да те потърся пак ,
няма да сглупя така пореден път .
Надявам се само куражът ми е да е достатъчно голям , за да не се поддам .