POEMS/ Писъците на моята душа

4

Спрях да пиша поеми за теб ,
но това заличава ли всичко ,
което почувствах досега ?

И така сърцето ми затвори се -
с една кръпка на всяка твоя дума.
Може би наистина си
прекалено добър за мен?

Може би наистина трябваше
да спра да се боря за теб?

Мразя се затова , че се влюбих .
Не беше светлината в нощта,
как не успях да видя,
че си същинския мрак...

Все още не мога да отвърна поглед
от думите ти , от теб.

Не бях достойна за тази любов ,
само глупаци влюбват се...
Мислих си , че имам шанс .
Мислих си , че възможно е
да струвам поне за това.

Но бе лъжа , че коя съм аз
че да заслужа всичко това?
 Какво мога да дам , което някой
друг не може?

Истината е , че счупена съм
Толкова , че надали някой
ще може да ме поправи.