След поредния провал- пак стоиш там , на леглото , плачейки сама . Омразата надига се заедно с плача . Вината тършиш без да виждаш ,че е в теб самата .
Оправдание опитваш се да намериш ,
но давиш се в собствените си сълзи .
Затваряш очи с надежда , че спомените ще изчезнат със светлината , но не е така .
Сама в тъмнината седиш , взирайки в миналото , приковало се за теб . Няма измъкване крещиш , викаш , молиш...
но то все още е товарът на раменете ти .
Вече дори в огледалото не се поглеждаш ,
само разочерование и омраза съзирваш .
Истината е че провсл си . Винаги си била .
Истината , че провал съм и ще продължа така.
ESTÁS LEYENDO
POEMS/ Писъците на моята душа
PoesíaВсичко онова , което не успях да изрека. Всичката болка и сълзи , превърнали се в поеми...
