POEMS/ Писъците на моята душа

6/ самоубийци

Няма значение какво си мисля , че знам.
Няма значение колко път ще измина .
Знам , че накрая пак ще се откажа ,
и от теб , дори и от себе си.

Не знам дали греша ,
не знам дали си струва да продължа.

Късно през ноща , в тишината
чувам само теб.
Действителността наранява ни ,
защото чувствителни сме.
Аз и ти...

Не се изолирай, не мълчи.
Света нужда е се от думите ти.

Отворени рани , затворен свят ...
всяка капка кръв освобождава ни.

Белезите напомнят за всички думи ,
за причините си.

Не се крий повече ,
не мисли ,
само говори...

Ние самоубийци сме ,
самоубийци без надежда и искри