POEMS/ Писъците на моята душа

9/ разбита

Дадох ти сърцето си.
Колко ли глупава трябва да съм ,
за да постъпя така?!
Не разбирам защо все аз трябва да греша.
Птодължавам да чакам ,
продължавам да пиша...
напълно сама ,
напълно разбита.
Не трябваше да ти се доверявам.
Не трябваше изобщо да започвам това
Иска ми се ти си виновен .
Иска ми се пак да не се подведа.
Трябваше ли да ме караш да си мисля , че съм нищо?
Всички мои думи , чу ги , но не се заслуша.
Може би просто , защото нямам значение за теб.
Щеше ли да се почувстваш по-добре
ако ме гледаше докато кървя?
Всички тези белези които остави любовта по мен.
И аз все още те обичам...след всичко това , за което ти така и не разбра.
Мълчанието ти ми казва хиляди думи.
Отсъствието ти само усилва спомените ни.
Защо трябва да е така?
Защото не мога просто да продължа?
Опитах се да обикна друг , да спра да мисля ... но няма смисъл.
Остава ми само да чакам ,
само да пиша...