Кошмарът | jjk×pjm ✔

001

Started: March 3rd, 2017
Finished: June 3rd, 2017

☆☆☆
  
    Шумът от удрящите се по прозореца едри капки създаваше приятна и спокойна атмосфера. Дъждът се сипеше неукротимо вече втори пореден ден, затваряйки до колкото е възможно хората по домовете им. Лудият вятър свистеше злобно между клоните, караше ги да се удрят едни в други, преобразуваше тихатанощ в див спектакъл на звуци. Мъгла се бе спуснала ниско над града, покривайки нощния пейзаж с бяла, задушаваща пелерина. Красивите светлини от работещите здания и наскоро обновеното улично осветление в квартала бяха едва видими, а останалата част от града сякаш не съществуваше, скрита под гъстата бяла "защитница".
   Чон Чонгкук се сепна в съня си и отвори рязко очи. Косата му бе влажна, а цялото му тяло бе обляно с студена пот, въпреки че не бе сънувал кошмар. Изправи се бавно, обувайки пухените си чехли и се насочи към вратата, водеща към банята. Старинният стенен часовник, който бе купил наскоро в търг показваше три и двадесет. Мъжът отвори вратата и пусна осветлението, потърквайки очите си щом силната светлина достигна до зрението му. В спалнята не бе толкова светло. Съблече  дрехите си и влезе в душ кабината, пускайки гореща вода. Чувстваше се мръсен, дори кален, а в тези случаи бързия горещ душ винаги му бе помощно средство. Можеше да долови едва чуващите се удари на дъжда по покрива на луксозната сграда, което имаше успокоително действие върху опънатите му нерви. Напоследък заради дъжда силните смехове на нощните птици, чуващи се дори през дограмата и оплътнението бяха изчезнали, шума на преминаващи автомобили също бе намалял, оставяйки на Чонгкук точно това, от което имаше нужда - спокойствие за ползотворен размисъл. Това обаче нямаше да трае за дълго - дъждът все някога щеше да спре и оживения нощен живот щеше да се възвърне с подновени сили - най - негативната черта на живота в луксозен комплекс в центъра на града близо до клуб.
   Чернокосият мъж спря крачето и излезе от кабината, грабвайки бързо мекия червен халат и покривайки мокрото си тяло. Бледата му кожа веднага настръхна при усета на студения въздух. Излезе от банята и се насочи към гардероба, изваждайки чифт боксерки и широка бяла тениска. Преоблече се набързо и постави халата на големия диван. Потърка няколко пъти косата си с хавлия и захвърли и нея до халата, решавайки че ще се оправи с бъркотията на сутринта. Седна на леглото и погледна голямата бяла пухеста топка, свила се на леглото, след което и към голямата кушетка на земята, в която непробудно спеше друга, по - голяма топка. Усмихна се леко и прокара пръсти през косата си. Животът бе толкова самотен и скучен понякога, помисли си той и веднага се определи като идеален пример. Ето - бе на двадесет и пет години, бе започнал да гради кариерата си преди пет години, бе станал световно известен преди три, а на днешна дата се определяше като "Новия крал на  хоръра", с бестселър, преведен на над тридесет езика и с около петнадесет милиона продадени копия, което го правеше най - преуспелия млад писател за всички времена. Бе обичан от публиката, заради таланта си, имаше фен клубове, заради привлекателния си външен вид и смазваше всяка обидна критика с чист, неподправен непукизъм. Пишеше непрестанно, неуморно, по цели дни и нощи - понякога не познаваше сън, губеше думата "почивка" от речника си. Музата му бе верен спътник и го преследваше като обсебен маниак, което бе най - голямата благословия за всеки писател. Но понякога имаше и такива случаи като този, когато ума му бе като чисто платно, а самотата се просмукваше в стените, задушавайки го. И тогава осъзнаваше, че в този свят бе сам. Бе започнал всичко сам, бореше се сам и бе успял сам, сега също бе сам.

-  Сам, Сам, Сам...

   Думата бе толкова красива, че не можеше да спре да я повтаря. Чонгкук се усмихна самодоволно, въпреки че една сълза се бе стекла по бузата му и легна, завивайки се хубаво с леките завивки. Най - добрия начин да се отървеш от негативните мисли бе да ги оставиш в реалността и да заспиш, точно това, което щеше да направи...

   Събуждайки се на следващата сутрин Чонгкук осъзна две неща: първо - навън все още валеше; второ - и двамата му домашни любимци го бяха сметнали за най - удобната възглавница в къщата. Мъжът се надигна леко, подпирайки се на лактите си, погледа му все още разфокусиран. Щом усетиха раздвижване животните се отместиха от тялото му, давайки му пълна свобода. И вече изправен в напълно седнало положение грабна телефона от нощното шкафче и започна да рови из социалните мрежи. Скуката го убиваше от всякъде, чак толкова, че да реши да разгледа галерията си. Огромна грешка.  Очите му се разшириха от почуда, паника побягна през тях. Тялото му се скова от внезапно полазили го тръпки, а душата му издаде уплашен вик. Излезе от галерията и с треперещи ръце набра номера на единствения човек, с когото можеше да говори.

   - Хьонг, моля те, ела.

   След няколко секунди вратата се отвори и силен притеснен вик огласи целия апартамент. Чонгкук отговори на вика и я стаята му влезе единственият му най - добър приятел. Красивият му съсед Сокджин, с който се сближиха доста след преместването му. Сокджин бе мъж, с година по - голям от него и с прелестно сърце. Бе готов да помогне на всеки нуждаещ се, а за Чонгкук бе стигнал и до край света.

   - Куки, скъпи, какво се е случило? - попита притеснено мъжа, сядайки до него на леглото, полагайки ръка на гърба му в успокоителен жест.

   - Хьонг... аз..Когато се събудих видях моя снимка как спя в телефона си.. - Сокджин го погледна въпросително, чудейки се какво нередно има в това. Тялото на тъмнокосия отново започна да се тресе, а ужаса се изписваше в очите му. - Хьонг... Живея сам...

   Настъпилата тишина бе разрушена от известието за ново получено съобщение, идващо от телефона на Чонгкук.

   " Когато очите ти са затворени изглеждаш толкова неземен, толкова спокоен, съвършен. А как ли ще изглеждаш щом умреш?"
☆☆☆☆☆

Така хора, здравейте отново! Това е новият ми хорър ДжиКук проект, който от доста отдавна замислям и искрено се надявам да ви хареса! 💖💖💖 Искам да благодаря на прекрасната sadreamer_01 за невероятната корица, наистина надмина всички мои очаквания и ме мотивира за тази история! Уникален човек си ти, страшно те обичам! 😘😘😘💜💜💜
   И така, надявам се началото да ви хареса и да успея да задържа интереса ви за следващите глави, а дотогава моля гласувайте и коментирайте ако ви е допаднало или ако не е, наистина искам да знам мнението ви. Благодаря ви! ❤❤❤  Love ya! 💞💞💞