Кошмарът | jjk×pjm ✔

003

- Изглеждаш ужасно! - констатира недоволно Сокджин на следващия ден.

   Часът бе десет сутринта и двамата бяха решили да се разходят из улиците и да се отбият в някое кафене след това. Денят бе мъглив, мрачен и сив, а влагата се просмукваше във въздуха, но за сметка на това дъжда бе спрял, а свежестта, идваща от големия парк, покрай който минаваха малко или много успя да разведри унилите им лица. Двамата се движеха бавно, наслаждайвайки се на свежия мирис след дъжд и на лекия студен ветрец, сблъскващ се с лицата им. Неща, които им носеха неописуемо удоволствие, но напоследък бяха оставили на заден план, заради натоварените си графици.
   Думите на Сокджин накараха Чонгкук да изсумти гневно, побутвайки леко приятеля си. Много добре знаеше, че прилича надрусано плашило след як пердах от побойници и смяташе за излишно някой друг да му го натяква.

   - Знам по дяволите! - избухна Чонгкук, вдигайки ръце немощно във въздуха. Дори да бе навън и свежия въздух се блъскаше в лицето му имаше чувството, че се задушава, че нещо стиска гърлото му, пречейки на дишането. - Имах чувството, че ще умра! Къде беше снощи? Нали ми обеща, че ще дойдеш?

   - Имах... среща...  -  прошепна едва доловимо мъжа, а очите на Чонгкук се разшириха от почуда и щастие. Изведнъж забравил всичките си проблеми и неволи, по - младия започна ентусиазирано да задава въпрос след въпрос, не давайки на приятеля си възможност да отговори. Радостта бе завладяла цялото му същество, имаше чувството, че ще полети. Сокджин се засмя на поведението му и запуши устата му с ръката си, спирайки водопада от думи. - Почакай малко. Ще ти кажа. - засмя се отново Сокджин, виждайки как Чонгкук пърха замечтано с мигли, усмихнат до уши. - Бях с... Намджун...

   - Стига бе! - възкликна невярващо Чонгкук, след което изпищя като фен, видял любимата си звезда. Бузите на Сокджин бяха придобили червен цвят, а когато двамата влязоха в първото срещнато кафе почувства сякаш се задушава. Имаше усещането как всички погледи бяха вперени в тях, което го накара да сведе глава, следвайки плътно Чонгкук. - И как мина? Онзи стълб държеше ли се добре с теб? - попита тъмнокосия щом седнаха на маса, близо до прозореца. Сервитьор мигновено се доближи до тях и им предостави меню, усмихвайки се дружелюбно.

   - Мина добре.  - отговори му Сокджин, разглеждайки менюто. - Заведе ме в малък ресторант. Беше уютно, приятно, храната беше ужасно вкусна, на Джун невероятна компания...