Кошмарът | jjk×pjm ✔

011

   Тялото на Чонгкук се скова, паника, пробягвайки през разширените му, от доскорошния страх и сегашния шок, очи.  Лицето му придоби цвят на платно, сякаш бе видял призрак. Замръзна, като че ли в транс, толкова шокиран, че чак не осъзна, че задържа дъха си. Защо всичко трябваше да се случва по този начин? Защо нищо не се получаваше по подобие на желанията му? От самото начало бе мислил да разкаже всичко на Сокджин, да разкрие всичката болка и страх, която таеше в себе си прекалено дълго време и да получи подкрепата му, но всеки път когато се канеше да признае уплаха спираше следващите му действия. Не можеше. "Мъжът в черно" неведнъж бе намеквал, че ще го погуби чрез онези, които обича най - много. А Чонгкук искаше да предотврати точно това.  Вече  бе изгубил Намджун, затова трябваше да защити поне Сокджин. Да го предпази от бедствието, да спаси живота му от ада, да не става причина за мъченията на по - възрастния. Затова и предпочете да премълчи. Но всичко вървеше срещу него и вече нямаше връщане назад. Джин бе видял съобщението, стоеше пред него, чакайки обяснение, гледаше го с големите си искрени очи. Чакаше отговори, които трябваше да бъдат дадени, ала единственото което се чуваше бе тихия тропот на дъждовните капки по стъклената повърхност на прозорците. Чонгкук прехапа устни и изви глава, започвайки да събира с голи ръце счупените стъкла, приятелят му наблюдавайки действията му, неспособен да помръдне. Одраска ръцете си на няколко места, но това сега не бе важното. Събра парченцата и ги изхвърли в коша, вдигайки рамката и поставяйки я на мястото ѝ. Определено щеше да си купи нова. Върна се при Сокджин, хващайки ръката му и го поведе към стаята му, пускайки го едва когато затвори вратата след себе си. Нощните лампи от двете страни на леглото, в кралски размер, осветяваха част от стаята с мека червена светлина, а другата част, където бе Чонгкук бе забулена в тъмнина. Седналият на леглото Джин се изправи и хвана приятеля си за ръката дърпайки го към себе си. Настаниха се удобно, брюнета свел глава, докато блондина се взираше право в него, очаквайки обяснение.

   - Моля те... не мълчи. - проговори тихо по - възрастния, извръщайки глава за миг, но след това отново я върна към Чонгкук, който вдигна своята, очите им, срещайки се.

   Дълбоките черни очи на две погубени души.

   - Трудно е. - прошепна писателят, тънките му пръсти, галейки меките черни завивки. Най - малко искаше да загуби Сокджин, особено след като не още можеше да пусне Намджун.