Звезди и космически прах

Chapter One

Отварям очи и примигвам от ярката слънчева светлина. Първото, което виждам, е стената срещу мен и снимките на нея по цялото й протежение - снимки на небето в различни стадии на деня и в различни кътчета от света. Мое дело са и ужасно много се гордея с тях. Всъщност, може би те са единственото нещо, с което се гордея. Заедно с фотоапарата ми. Той и аз сме едно цяло. По всяко време съм с него освен когато спя, за да мога да запаметя всеки красив небесен момент. А те всички са красиви. Точно както сега.

Обръщам се към големия прозорец в стаята ми и се усмихвам блажено към невероятния изгрев. Днес е особено впечатляващ - слънцето лениво си пробива път през облаците и ги кара да се оцветят в най-топлите и нежни цветове. Сърцето ми се изпълва само като виждам гледката. 

Отмятам завивката, грабвам фотоапарата и отивам до прозореца. Фокусирам и запаметявам и този момент. Гледайки през обектива, си мисля какво би било да се пренеса там, да бъда в самия изгрев. Да се докосна до облаците, дори да се превърна в тях...

Разтърсвам глава и обръщам гръб на прозореца. Ако не се опомня бързо, мога да остана с часове пред него, погълната от висините. 

Запътвам се към огледалото, за да оправя и без това безнадеждната си къдрава коса, стърчаща във всички посоки, и се отправям към долния етаж за закуска. Не че ми пука за външния ми вид или нещо такова, но просто косата ми е нещо, с което трябва да се боря, за да бъде в що-годе приличен вид.  

Ако се чудите, със семейството ми закусваме доста рано по простата причина, че всички сме ранобудни. Никой не е на работа или на училище, защото е събота, което значи че всички ще закусваме заедно.

- Охо, Айнщайн благоволи да слезе - обажда се по-голямата ми сестра Мира и аз изсумтявам при новия ми прякор, който естествено е заради косата ми. Всеки ден ме нарича по различен начин - вчера бях кралски пудел, онзи ден - излязла от центрофуга, а по-предния ден - бръкнала в контакта. Не и отвръщам, защото просто няма с какво да я затапя - тя е перфектна, също както и по-малката ми сестра Ирина. И двете имат по-светла кожа от моята, приличат повече на баща ми по това, дългите им руси коси също са от него, а сините очи са на майка ми. И тук идвам аз, цялата в цвят кафяво - по-тъмната кожа от майка ми и тъмнокафявите очи от баща ми. По нищо не приличам на сестрите си, освен по брадичката.