Fall in trap

1️⃣

-Ким Техьонг,осъждам ви на 2 година затвор-съдията удари със сила чукчето,огласяйки мъртвешко тихата стая.Аз стоях все така вцепенен и не вярващ.Да се представя,казвам се Ким Техьонг както разбрахте,на 19 години съм с руса коса и кафеви очи,на пръв поглед нормален,но ето че влизам в затвора.Как стана?Дълга история...

~Ретроспекция~

-Техьонг,по-бързо,ще ни хванат!-извика Джимин,бягайки пред мен.
-Бързам колкото мога!-извиках аз.
В момента ни гонят полицаите и сигурно се питате защо.Пренасяхме дрога и ни хванаха на скенера на летището.Тамън бяхме минали,когато едно от кучетата ме надуши.Сега бягаме,но знам,че няма измъкване.За всичко е виновен Джимин,той ме забърка в тази каша.Докато се осъзная едно от копелетата,които ни преследваха ме застреля в крака.Паднах на земята и гледах как Джимин продължи и успя да се вмъкне в самолета,на които трябваше да сме двамата,но...такъв ми бил късмета.

~Край на ретроспекцията~

И така,хванаха ме,закараха ме в болницата,махнаха куршума,после в затвора и бла бла бла.Сега стоя в патрулката,а тези белезници ми протриват китките.Не знам какво ще стане с мен там.Дано да не имам много проблеми.
След неопределено време стигнахме.Колата спря и полицая излезе,отваряйки ми вратата.
-Добре дошъл изчадие!-засмя се той.
-Благодаря за любезното посрещане-измрънках със сърказъм и се засмях.
-Я мърдай!-извика той и ме забута напред.
Минавахме по тъмните коридори,осеяни с килий.Всяка килия се делеше от двама души.По-нататък видях как двама се сбиха.Беше тъжно,но и някак смешно.Охраната се опитваше да ги разтърве,но не се получаваше.Аз само се подсмихнах и продължихме напред.
-Ти ще делиш килия с един от най-опасните тук-започна полицая.
-И защо да е най-опасен?-попитах аз.
-Да кажем,че е извършвал купища престъпления,далеч по-лоши от твоето-каза той-знаеш ли,жал ми е,че си с него...малко-засмя се той.
-Хаха,много смешно-засмях се фалшиво аз.
-Я да не ми отговаряш!-извика полицая.
Замълчах си и продължихме,докато не стигнахме дъното на коридора,където се намираше явно моята килия.На едно от леглата лежеше едно момче,на пръв поглед колкото мен,но доста по-кораво.Тръпки минаха по тялото ми.
-Това е Джеон ДжънгКук,надявам се да не те убие като един от старите ни служители Емет-блъсна ме вътре и се захили,като ехото от смеха огласи коридор а,докато той се отдалечаване.
Преглътнах и загледах момчето пред мен.Гледаше в земята и не мръдваше.Не смеех да мръдна,докато гласа му не ме искара от дълбоките ми мисли.
-Добре дошъл в ада!-засмя се той.

•••••••••••••••••

Такааам,това е една нова шитня от мен,дано ви харесва.
П.п-Ще качвам всеки понеделник точно в 20:00,не по-късно,не по-рано😁😏😂❤️