Fall in trap

2️⃣6️⃣

-Тае, бременна съм... - след като чух това останах смаян.
-Ама, как... - не знаех даже какво да кажа.
Чувах как ми говори, но думите ѝ само отекваха в съзнанието ми.
-Тае, Тае, чуваш ли ме?
-Д...да, чувам те - отвърнах аз.
-Прибери се, трябва да поговорим - помоли тя.
-Идвам веднага - казах аз и затворих.
Опитах да се изправя, но Кук ме притисна в земята.
-Накъде, Тае - натърти на името той.
-Нямам време да ти обяснявам, пусни ме - казах аз.
Той не ме послуша, напротив, придържаше ме още по-силно.
-Няма да те пусна при нея - заговори той - Дори не знаеш за какво става дума - прошепна едва-едва, та дори не го разбрах.
-Пусни ме, това беше грешка - започнах да викам.
-Грешка, значи? - засмя се горчиво - ЗАТОВА ЛИ МИ ОТВЪРНА И МЕ ПРИТИСКАШЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ КЪМ СЕБЕ СИ?
Не знаех какво да му отговоря. Беше прав, но какво можех да кажа? "Обичам те!" ли?
-Моля те Куки, пусни ме - помолих се аз и го погледнах в очите - Трябва да отида - беше видимо ядосан и затова реших да го прегърна, подпирайки глава на рамото му. Отначало се изненада, но след това отвърна на прегръдката. Тялото му беше толкова топличко. Чувствах се...някак си защитен в ръцете му. Главата ми се отдели от рамото му и се насочи към лицето му, заглеждайки се в неговото. Погледът му шареше по цялото ми лице, спирайки се ту към очите ми, ту към устните ми. Приближих се изключително бавно, притваряйки очи, както и той. Усетих ръката му на врата си, а след миг и чифт устни върху моите.
Мога да кажа, че това бе най-нежната и страстна целувка в едно. Чувствах я толкова специална. Специална до такава степен, че да върне стари спомени, емоции и най-вече чувства...
След като се отделихме пак се загледах в него, като несъзнателно се усмихнах, както и той. Целуна ме по носа и подпря челата ни.
-Хайде, да вървим - прошепна той.
Помогна ми да се изправя, хващайки ръката ми.
След като стигнахме до колата влязохме и заехме местата си. Запалих я и с меко казано бясна скорост, потеглих.
Усетих как ръката му се плъзва по моята, преплитайки пръстите ни. Потрепнах от внезапния допир, но също притиснах ръката му. Нуждаех се от подкрепа в този момент и той ми я даваше.
Точно тогава се сетих за думите му в едно от писмата...
"Не забравяй едно – предателството е навсякъде!
В бъдеще ще разбереш много неща и едно ще е най-важното...
Аз ще бъда единствената ти подкрепа тогава!"
(Ако някой не помни, това е от 20-та глава^^)
Дали знаеше нещо и не ми казваше?
-Кук...? - прошепнах аз.
-Дам - отвърна той.
-Има ли нещо, което знаеш и не ми казваш? - попитах аз.
Усетих как захватът му се усили. Явно бях прав, но въпросът е, дали щеше ме излъже?
След кратко мълчание чух тежката му въздишка.
-Да, има - каза той, свеждайки глава - Но трябва сам да разбереш, не от мен.
Не казах нищо, просто продължих да карам.
След като стигнах до къщата спрях малко по-назад. Обърнах се към Кук с леко тъжен поглед, както и той към мен. Тръгнах да пускам ръката му, когато той ме дръпна, скъсявайки разстоянието помежду ни за пореден път днес.
-Спри, трябва да те питам нещо - каза той.
-Какво има? - попитах аз.
-Какво чувстваш към мен? - този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе.
-Аз...не знам, наистина - прошепнах аз.
-Тогава...изпитваш ли нещо към мен? - попита той.
Стоях и се чудех дали изпитвам нещо и ако да, какво е то.
-Не мога да ти отговоря Куки, просто...не мога - сведох глава.
Той повдигна главата ми и ми се усмихна.
-Ще чакам да отговориш, колкото е необходимо - зарадвах се на това и го целунах за кратко.
Отделих се от него и тръгнах към къщата. Не можех да спра да мисля за това момче. Само той беше в мислите ми. Само неговите устни исках да са на моите.
Май отново се влюбвах...

•••••••••••••••••••

Ооокей,заебете факта,че е сряда,вече ще качвам когато ми дойде шибаната муза.Да се надяваме,че ще е скоро де :')
И тази глава стана шит,но сте свикнали,така че,дано ви е харесала💖💖💖💖💖💖