Fall in trap

1️⃣7️⃣

-Но...какво иска от теб?-попита тя.
-Тогава го бях ядосал и той се закле да ми отмъсти-не смятах да ѝ разказвам за всички онези намеци, натискания, целувки и прочие.
-Ясно-тя поклати глава, придобивайки сериозно изражение-И сега, какво ще правим?
-Не знам-отвърнах аз.
-Във всеки случай къде отиваме?-попита тя.
-Досега беше в лудницата, но вчера е избягал и искам да разбера как-казах аз.
-Значи...отиваме в лудницата?
-Точно така.

~~~

След около 20-30 минути вече бяхме пред лудницата. Помогнах на момичето си да излезе от колата, като ѝ отворих вратата. Хванахме се за ръце и тръгнахме към входа на който стоеше така познатият ми пазач.
-Здравейте, г-н Ким-поздрави ме той-Г-жо Ким, предполагам?-усмихна се на МинДжей.
-Здравейте!-отвърнахме и двамата.
-Г-н Чен ви очаква-каза той и заедно тръгнахме по коридорите на лудницата към кабинета му. След като стигнахме пред вратата пазачът тръгна нанякъде, оставяйки ни сами. Почуках леко и зачаках да получа отговор.
-Влез!-чух познатия глас на г-н Чен.
Натиснах дръжката на вратата и заедно с Мин влязохме.
-Здравейте, г-н Ким, радвам се да Ви видя-той стана от стола си-Не знаех, че ще доведете тази красива млада дама-той протегна ръка към тази на Джей, здрависвайки се с нея.
-Това е годеницата ми, МинДжей-казах аз, а тя се изкикоти.
-Много ми е приятно, г-жо Мин-каза той.
-И на мен също-тя продължи да се усмихва.
-Е, настанете се. Имаме да поговорим доста-усмивката на лицето му изчезна, което ми напомни истинската причината да дойдем тук.
Седнахме на столовете срещу бюрото му, а той на стола зад него.
-Е, нека да чуем за тази малка досада-казах аз.
-Стана вчера вечерта, някъде към 01:30...

~Ретроспекция~

Гледна точка неутрал

ДжънгКук спокойно лежеше на леглото си в килията. Чакаше пазачът да заспи, тъй като многократно го бе хващал да се измъква посред нощ. След като и това стана той се протегна към ключовете, висящи от колана на пазача, седнал в близост до решетките. След като внимателно ги изкара и намери ключа за неговата килия отключи вратата. Гледаше да бъде безшумен, тъй като не искаше да изцапа ръцете си и този път. Но за жалост явно щеше да се наложи. При отключването, вече старата врата, изкърца и събуди охраната. Беше готов да извика, но ДжънгКук инстинктивно закри устата му, вадейки малкото си ножче от джоба си. Бавно преряза гърлото му, пускайки безжиненото му тяло да се строполи на земята.
Но проблема беше какво да прави с останалите охранители... Нямаше как да мине незабелязано покрай тях. Точно затова и му хрумна идея, която нямаше да му се хареса много, но щеше да свърши работа. Нямаше друг избор. Взе ножчето и започна да реже лицето на охраната. Облече неговите дрехи, а на него сложи своите. Сложи внимателно изрязаното му лице на себе си. Скри тялото на пазача под леглото и остави вратата широко отворена, лягайки на земята. След като чу прииждащи стъпки започна да стене от "болка".
Всички бяха стъписани от видяната гледка. Единият от пазачите клекна до него.
-Дръж се, ШинСу! Идва помощ-започна да успокоява ДжънгКук, който бе на път да се засмее на това колко са жалки.
-На къде тръгна?-попита го единият.
Със "сетни" сили той посочи изхода и всички тръгнаха към посоченото от Кук място.

~Край на ретроспекцията~

Гледна точка Техьонг

Стоях и гледах шокирано Чен, преосмисляйки това което чух.
-А нещо друго не разбрахте ли?-попитах аз плахо след дългата пауза.
-След като са го вкарали в линейката е убил всички вътре и е избягал с нея.-това допълнително ме срази и остави без думи.
-А тялото на полицая?-попитах аз.
-Така и не сме го намерили още... Но и да го намерим, няма да има файда.-казвайки тези думи чухме леко почукване, а след това и отварянето на вратата.
-Г-н Чен, намерихме тялото!-един от пазачите влезе с разтревожено изражение.
Всички станахме на крака и тръгнахме след него, освен МинДжей.
-Ти стой тук! Не искам да виждаш това-казах аз.
-Добре, мили-тя се усмихна и ме целуна за кратко.
Тръгнахме след пазача, който ни заведе до клетката на ДжънгКук. Явно там са намерили тялото.
-Беше под леглото на Джеон-той посочи вече изкарания труп.
Беше напълно обезобразен от което ми се сви стомаха, но все пак запазих самообладание и изтърпях на ужасяващата гледка.
Започнаха да претърсват тялото за някакви улики или следи, които може да е оставил Кук.
След три минутно търсене намериха в един от джобовете на якето му писмо. Взеха го внимателно, за да не се изцапа с кръвта и го загледаха.
Това което ме шокира бе, че беше адресирано до мен. Те леко недоверчиво ми подадоха писмото, а аз го поех в ръце.
-Отвори го!-почти заповеднически каза един от тях.
Разкъсах плика и изкарах бавно писмото, започвайки да чета на ум:

Здравей Тае!
Тъй като знам, че в момента си сред онези тъпаци и те очакват да им кажеш какво пише, ще ти кажа всичко което искам кодирано, за да може само ти да разбереш.
Живях в изгнание през тези шест години в тази лудница и то сам. Ти ме предаде! Дори след всичко което стана в онзи затвор, в онази килия... Нима не ти хареса? Нима не умираше от всеки допир на ножа...?!
Но след като ти се срещна с този нож той се изтъпи. Вече е съсипан и не става за нищо. Не може да се наточи отново. Вече е готов да направи всичко, за да върне старата си служба! Дори да убива...
Знай едно Техьонг, аз винаги съм една крачка пред теб. Винаги знам къде си, с кого си и какво правиш! Така че внимавай, защото ако си играеш с нож,от нож биваш порязан!

Ще се видим в кошмарите ти, скъпи ми Техьонг!

-JK

••••••••••••••••••••••

Айдеее,дано ви хареса душиции,малко по-рано от обичайното,щото ш забравя после💖💖💖💖💖💖