Fall in trap

9️⃣

-ДжънгКук...ще ме...освободят...
-Моля?!
-Утре ще изляза от тук-каза той.
Останах поразен от случващото се.Не може да...не!
-Но как така?-попитах аз.
-Разбраха,че не съм виновен и...и ме освобождават-каза той.
-Но...какво ще стане...-спрях до тук.Нямаше нас...имаше мен...и него...отделно...
-С кое?-попита той.
-Нищо!-отсякох го аз.
Отдръпнах се от него,давайки му лично пространство.
-А какво беше всичко от преди малко?-молех се да не попита това,но не,трябваше...сърказма уловихте ли го?
-Нищо,беше грешка-прошепнах аз.
-Грешка,така ли?-прошепна и той.
-Да,просто грешка-повторих аз,но с по-твърд глас.
-Добре,щом е така...-каза той и тръгна с ядосана крачка към леглото си.

Мълчание,не,надгробна тишина,или...не,няма дума,която да опише положението ни с Техьонг.Какво стана,че така се ядоса?Какво пък ми пука,нали ще се махне от тук.Не ми дреме!

Вече беше към 02:30 вечерта.Не можех да заспя,мислех само за него,гледах само него,чудех се какво ще е когато си замине,няма да има кого да дразня,няма да го видя пак...Ох,трябва да се спра!Изправих се в седнало положение,хвърляйки поглед към момчето на другото легло.Беше толкова спокоен,чак беше очарователно.
-Тае,спиш ли?-прошепнах аз.
Нямаше отговор.Дали се правеше,че спи и не ми отговаря.На дали...но може и да се прави...
Станах от леглото си и тръгнах към него.Краката ми се подкосиха,започнах да дишам тежко,сърцето ми заби бясно.Защо се чувствам по този начин?Клекнах пред него и го погалих по бузката.Той леко потрепна,а аз се усмихнах несъзнателно.
-Тае...не се прави,че спиш-казах аз,но той не отвори очи.
Знаех,че не спи,а факта,че ми се правеше на недостъпен ми бъркаше в здравето.
-Сам си го изпроси-казах аз и обхванах лицето му,сливайки нежно устните ни.Преди да се усетя той бе обвил ръце около вратът ми.Той ме дръпна,а аз се озовах над него все още водейки борба със сладките му устни.
-И това ли е грешка,м?-попита той.
-Млъкни и ме целуни-скастрих го аз и отново слях устните ни,а той се подсмихна по време на това ни занимание.
След като се отделихме го погледнах в очите.
-За последно е,не се възгордявай,на дали ще се видим пак-казах аз.
-Ще те посещавам-каза той.
-По-добре не се занимавай с мен-казах аз,галейки бузката му с палец-сега заспивай,тази сутрин ще е хубав ден-казах аз и поставих за последно устните си върху неговите,а след като се отделихме Тае засмука долната му устна.
-Добре,ще си говорим сутринта-каза той.
-Лека нощ!-казах аз и станах,лягайки на моето легло.
Как ще се справя без това момче...

•••••••••••••••••

Емии,заради едно чадо,то си знае,реших да започна да качвам и в четвъртък😂😂😂
Дано ви е харесала и тази част💖💖💖💖💖💖