- Нека... сестра ми ти обясни...
Повтарях си тези думи пак и пак, но още не можех да преосмисля тази кратка и ясна информация. Не можех. Как бих могъл всъщност?
- С... сестра ти? - едва изрекох въпроса си.
- Не го слушай, Тае, та той е побъркан, измисля си! - Мин крещеше и сочеше към Кук, който само стоеше и се усмихваше подло, както първият ден в който го срещнах, победоносен.
- Нека сам реши дали иска да ми вярва, мм? - Кук се приближи до мен - не си ли се замислял откъде идва, защо не е говорила за семейството си толкова, защо те не присъстваха на сватбата?
Той беше прав, не съм се срещал с родителите ѝ, не съм чувал нищо, освен едно...
- Тя каза, че са загинали в автомобилна катастрофа.. - изкрекох тихо.
С тихата стая се разнесе единствено искреният смях на ДжънгКук, който ставаше все по - силен и продължителен.
- Съжалявам.. ахах, само това ли успя да измислиш, безполезна курво - смееше се той, а Мин го гледаше стреснато и невярващо.
След още няколко минути смях, изведнъж тишината отново се настани в стаята, оставащи ни само физическото присъствие, тежкото дишане и погледите.
- Е, ще си признаеш ли всичко, или аз ще го направя, но по - забавно? - попита сериозно Кук, гледайки към Мин.
Тя не смееше да мръдне, гледайки към него умолително. Ясно бе, че има истина в думите на Кук, което значеше... че това няма да доведе до нищо в този момент.
- Е, явно ще е по моите правила - усмихна се Кук.
- Не, ще кажа всичко! - изкрещя Мин.
-Късно е, кукло, да си си отворила грозната уста по - рано! - изкрещя Кук.
Той изкара пистолет от вътрешният джоб на якето си и ми го подаде.
- Вземи! - каза той.
Взех го плахо с треперещи ръце, не знаейки какво е измислил този път. Какви ли не мисли минаваха през главата ми, търсейки варианти, в които огнестрелното оръжие нямаше да бъде използвано.
- Правилата са прости - започна той - ще задаваш въпрос на всеки от нас, който не каже истината, ще бъде застрелян, ясно? - извърна глава и към двама ни - Защото има неща, които трябва да чуеш.
Не вярвах, че истината и лъжата са наистина до гроб, но явно ДжънгКук е решил, че днес е момента, в които ще се пролее кръв...
...и то по моя вина...
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••
For my special sunshine xXDarkPrincessXx339 , която толкова ми мрънкотеше за тая пуста част, че реших:
Айде, ще я напиша... ама на две частиии, защото съм лошооооо :3
Та да, на ти я, дано си доволно💖💖💖💖💖💖💖💖💖
И не мислете, че не искам мнението и на другите, пълните ми душата с коментари от рода на:• Кога ще умре, МинДжей?
• Защо още не е умряла?
• Кога ще се съберат?
• Чакам некстаа!Без вас накъде бе, душици златни. Така ме нахъсвате, че почти да я убия значи ;333
Next chapter, когато онова пак започне да мрънкоти за нова част и когато не ме мързи :3 :3 :3
YOU ARE READING
Fall in trap
Fanfiction19 годишния Ким Техьонг попада неволно в затвора в течение на обстоятелствата.Но той дори и не подозира какво го чака там,или по-скоро кой. Един от най-опасните затворници там,изолиран от край време в килията си,Джеон ДжънгКук,един 18 годишен тийней...