Fall in trap

1️⃣6️⃣

Глупак...
Страхливец...
Мразя те...
*може да предположите коя гледна точка е😂😅*
Нямало да се занимава с мен... Ами добре! Нека не се! Все ми е тая! Но той не знае нищо... Не знае, че аз съм навсякъде, че знам всичко. Знам къде живееш Техьонг! Знам с кого си. Знам какво ще направиш... Аз съм с крачка или даже две пред теб. Само почакай да изляза от тук... Скоро ще сме заедно отново...

Гледна точка Тае

Стоях и гушках момичето си, което бе положило глава в скута ми. Галех меките ѝ коси, а тя дишаше леко и бе онесена в сънищата си. Мислех за много неща, но едно име най-натрапчиво стоеше в съзнанието ми. Ах, ДжънгКук, как можа пак да се намесиш в живота ми!? Искаш да го сринеш, нали? Няма да го позволя. Но ако откажа работата си с теб, рискувам да нараня себе си, както и скъпите за мен хора.
Не, не трябваше да го мисля. Трябва да мисля за бъдещето си.
-Хей, какво си се замислил?-мекият и сънен глас на МинДжей ме изкара от мислите ми.
-За бъдещето-казах аз, а тя се усмихна.
-Иии, какво искаш да се случи в бъдещето ти?-попита тя.
-Искам да прекарам животът си с теб-казах аз и поставих една бърза целувка на устните и.
-А не искаш ли нещо повече?-каза тя.
-Какво имаш предвид?-попитах любопитно.
-Не искаш ли да си имаме детенце?-попита тя.
Наистина, вече бяхме заедно от три години. Скоро щях и да ѝ предложа брак.
-Естествено, че искам-казах аз и я прегърнах, както и тя мен.
За момент всичко беше като магия... Но когато си легнахме по-удобно и тя заспа отново, мислите ми за него отново се появиха в главата ми. Въздъхнах тихо и затворих очи.

~~~

Гледна точка неутрал

Техьонг си спеше най-спокойно. Поне докато телефонът му не иззвъня, събуждайки го. Той протегна лениво ръката си и хвана телефона, натискайки зелената слушалка.
-Ало?-съненият му глас се разнесе из стаята.
-Г-н Ким, можете ли да говорите? Спешно е-първоначално Тае не позна човека от другата линия, но след една дълга прозявка се сети. Беше шефа на лудницата, ЧенХьон.
-Мога, какво се е случило?-попита той.
-Става дума за ДжънгКук-започна той, но Тае го прекъсна.
-Мисля, че бях пределно ясен, че не искам да се занимавам с него-каза той.
-Не в това е проблема-каза той.
-Ами?-попита Тае.
-Той...избяга-след чутото Техьонг се опули срещу телефона, невярвайки на чутото.
-Но как така?-попита той, стреснато.
-Ако днес имате възможност елате в лудницата и ще ви обясня подробно-каза г-н Чен.
-Да, разбира се-каза Тае-ще мина към 11:00
-Добре, надявам се да се видим-каза той-Пазете се.
-Благодаря, до скоро-Тае затвори телефона и веднага скочи от леглото, тръгвайки към входната врата. Заключи я, както и задната, и всеки един прозорец.
След като беше заключил навсякъде отиде в банята. Съблече се и влезе под душа, пускайки водата. Искаше да събере мислите си.
Вече не се чувстваше в безопастност. Не и когато ДжънгКук е на свобода. Не се чувстваше така смел. Но най-много се притесняваше за МинДжей.
След като излезе от банята уви една кърпа около кръста си и отиде в стаята им, за да се облече.
Тае леко побутна спящото момиче, а тя сънено отвори очите си и го погледна сърдито.
-Защо ме будиш толкова рано?-имрънка тя.
-Трябва да дойдеш с мен до едно място-каза той.
-И защо съм ти?-попита тя.
-Просто не искам да оставаш сама в момента.
Момичето прати един объркан поглед към Тае. Той не я отрази, а започна да се облича, давайки ѝ знак и тя да направи същото.

~~~

Вече пътуваха към лудницата с малко по-бърза скорост от колкото трябваше.
-Тае, какво става?-попита МинДжей.
-Сложно е да обяснявам, наистина...-каза Тае.
-Имам време-тя скръсти ръце и го погледна очакаващо.
Тае въздъхна, готов да разкаже цялата история, макар и да му бе трудно.
-Обещай, че каквото и да чуеш няма да ме изоставиш-каза Тае, а Мин поклати глава и му се усмихна.
-Никога не бих-каза тя и хвана свободната му ръка.
-Всичко започна, когато бях на 19... Джимин, един мой стар приятел, ми беше предложил да пренасяме дрога нелегално срещу солена сума пари. Аз естествено му отказах, защото мислех, че не си заслужаваше. Тогава бяхме на почивка в Бусан и всичко вече беше готово. Но имаше нещо, което не знаех... Той бе сложил дрога и в моя сак. Бяхме на летището и тъкмо щяхме да минем, когато едно от кучетата започна да души сака ми. След като го провериха откриха дрогата. Бях в шок! Дори не осъзнах кога сме започнали да бягаме с Джимин, но накрая все пак ни заловиха...-поех си дъх, а тя гледаше шокирано и заинтересовано-И така... Влязох в затвора...
-Но...какво общо има с това, къде отиваме?-попита тя.
-В затвора срещнах един човек... Или всъщност, по-точно​ най-големия си кошмар-казах аз, а тя ме гледаше объркано-И сега...този човек е на свобода и няма да се спре докато...-не можах да довърша.
-Докато?-попита тя притеснено.
-Докато и двамата не умрем...

•••••••••••••••••••••••

Вие вече ми свикнахте да закъснявам така че😂😂😂
Дано ви е харесала главата💖💖💖💖💖