Fall in trap

8️⃣

Гледната точка на Куки

Събудих се от сутрешните лъчи,които се промъкваха през единствения прозорец в килията,който бе с решетки.Застанах в седнало положение и се протегнах.Погледнах към леглото на Тае,но него го нямаше.Къде ли ще е?Не може да е...не!Къде е?!Тогава чух как се отключва вратата,а през нея влезе Техьонг,а охранителя заключи след като той влезе.След като се отдалечи веднага отидох до Техьонг.
-Къде беше?-попитах аз.
-Не мисля,че е твоя работа,ДжънгКук-каза той.
-Моя е,сега казвай-казах през зъби.
-Няма да стане-погледна ме право в очите,както и аз него.
Започнах да се приближавам,но както и преди той не даде ход назад,за това и го блъснах в стената,притискайки тялото си в неговото.
-Ще ми кажеш...-прошепнах аз в ухото му-или съня ти ще стане реалност...-захапах меката част,усещайки как той потръпва.
-Н...няма...да посмееш-каза той,заеквайки.
-Охоо,мислиш,че няма да го направя отново-засмях се аз-леле,наистина си много забавен.
Без предупреждение пъхнах ръцете си под блузата му,ледените ми ръце срещайки се с горещата му плът.Плъзнах ги отгоре до долу,а той изстена най-мръснишки,но започна и да се дърпа.
-Знам че го искаш Тае-прошепнах аз-не се дърпай и се остави на желанието си.
Той спря да се дърпа и се отпусна в ръцете ми.Приближавах се бавно към него,гледайки го в очите.Бях близо да докосна тези устни,беше въпрос на време да попадне в капана ми.Но отдавна мислех какво изпитвам към това момче,не мога за толкова кратко време да го харесам...нали?Не!Той просто ме е привлякъл с тялото си и красотата си,с чаровната си усмивка,страхът му...ДжънгКук,спри се!Обхванах с ръка вратът му.
-Какво изпитваш към мен Техьонг?-попитах аз.
-М...моля?-прошепна той.
-Чу ме,изпитваш ли нещо към мен?-попитах търпеливо аз.
-Какви ги...говориш?-гледаше във всички посоки.
-Защо ме сънува?-попитах аз.
-Не знам...не знам-повтаряше той.
-Знаеш ли,сладък си когато си уплашен-и преди да осъзнае и самия аз да осъзная слях устните ни.
Той се ококори насреща ми,още осмисляйки сегашната ситуацията.Задвижих устните си,но той не направи нищо,поне допреди малко.Сега двамата движехме устните си в синхром,а езиците ни се преплитаха все едно искайки да станат едно цяло.Всичко беше така хубаво,стомаха ми се сви,а сърцето ми заби лудо.Възможно ли е да харесвам това момче?Точно когато плъзнах ръцете си под блузата му отново той ме изблъска от себе си.
-ДжънгКук...ще ме...освободят...
-Моля?!

••••••••••••••••••

Дано ти оправи настроението JulialovesJin 💖💖💖💖