Fall in trap

1️⃣5️⃣

-Ти вече си в черния ми списък, Техьонг. Ти и твоята приятелка...
-Не можеш...
-Хах, не съм можел вика! Нека се сетим, кой е убиецът, чийто случай не е решен за вече десет години...-сложи пръст на устната си-О, да! АЗ!
Без да казвам нищо тръгнах към изхода на помещението. Не можех да стоя повече с него в една стая. Задушаваше ме. А начинът, по който ме гледаше... нямам обяснение за него. Тези кафеви очи...онзи блясък в тях...мамка му!
-ВЪРНИ СЕ ТУК, СТРАХЛИВЕЦО!-чух как крещи, но не се обърнах назад.
След като излязох през двете врати, срещнах пазача, който ме заведе до тук.
-Е, какво стана?-попита той.
-Отказвам се, не искам да работя с него.
-Ама как така?
-Този човек няма оправия! Няма и да каже нищо-казах аз-Знам какво ще поиска и точно заради това не мога да продължа работа с него.
-И какво ще поиска?-попита любопитно пазача.
-Той... иска мен...-прошепнах аз.
-Щом иска теб даже ще е по-лесно.
-Не, имах предвид, че ме иска по онзи начин-прокашлях се, а пазачът ококори очи.
-Ама...как за не повече от час...
-Бях в затвора с него-побързах да кажа аз-но това е вече друга тема. Мисълта ми е, че няма да мога да изкопча нищо от него, докато не ме докопа-казах аз.
Пазачът въздъхна и ми направи знак да го последвам към изхода.
След като вече бяхме пред портите, той се обърна.
-Помислете пак г-н Ким, ако не се откажете и успеете да изкопчите нещо по случая, може и да му помогнете. Ще станете един велик човек...-започна да говори той, но аз го спрях.
-Нямам намерение да се занимавам с него, дори и да коства репутацията ми-казах аз-Довиждане!
Не го изчаках да каже нещо, а просто се запътих към колата си и потеглих към вкъщи.
Не мога да повярвам на късмета си. От всички луди в целия свят аз трябваше да попадна на "Него"!?
Вече виждах къщата ми. Отдъхнах си, когато видях момичето си пред вратата. От целия разговор с онзи, не можех да си поема дъх. Щях да полудея накрая! Паркирах колата в гаража и излязох, заключвайки я.
-Техьооонг-гласа на момичето ми се разпръсна из цялата улица, а слабите ѝ ръце се увиха около врата ми.
-Хеей, не сме се виждали само от час-засмях се и обвих ръцете си около кръста ѝ, повдигайки я.
-Пусни меее!-изписка тя, а аз се засмях и я завъртях.
След като спрях я пуснах на земята.
-С какво те заслужих в жалкия си живот?-попитах аз.
-Хей, не говори така-засмя се тя и ме погледна в очите, както и аз в нейните. За момент нейните кафеви очи ми бяха така познати, но не обърнах особено голямо внимание.
-Хайде, да влизаме вътре-казах аз и хванах ръката ѝ, преплитайки пръстите ни.

••••••••••••••••••

Айдеее,пак закъснях😄😄😄
Еми,дано ви е харесала и тази глава💗💗💗💗
TheLonelyEllie какво ще правя без тебе и доброто ти редактиране💗💕💞😘