Fall in trap

2️⃣3️⃣

Гледна точка ДжънгКук

Знаех си, че все още има чувства към мен. Не е спирал да ме обича. Не ме е забравил, знам го. Притиснах го още повече в стената, искайки вход, който ми бе даден почти мигновено. Напъхах езика си в устата му, разучавайки я. Усещах как преплита моя с неговия, карайки ме да настръхна. Ръцете ми си намериха място на задника му, леко мачкайки го. Продължавах да го целувам, а през целувките долових тихите му стонове. Отделих се за момент, тъй като останахме без въздух. Загледах се в него, беше почервенял и дишаше тежко, както и аз. Но една мазна усмивка се бе настанила на лицето ми за разлика от него.
-Явно изпитваш нещо, ммм? - попитах аз и се усмихнах още по-широко.
-Не, просто искам да се махнеш. Ето, целунах те. Какво още искаш? - идеше ми да се засмея още повече.
-Мислиш, че с една целувка и леко натискане ще ми минеш? Хах, няма да стане, моето момче - поклатих глава - Искам те целия за себе си.
-Няма да стане. Сега, ако обичаш се разкарай - каза той без капка чувство.
-Добре, ще се махна, но пак ще дойда! Няма да се отървеш от мен - казах аз.
Позволих си да го придърпам и слея устните ни, но този път той твърдо и упорито не отвърна, което ме ядоса. Захапах долната му устна, давайки му знак, че искам да ми отвърне. Той така и направи. Целувката трая няколко секунди и накрая той се отдели.
-Хмм, добро момче - засмях се аз и го пуснах, излизайки от къщата.

Гледна точка Техьонг

Не мога да повярвам какво стана току-що! Не мога да повярвам АЗ КАКВО НАПРАВИХ ТОКУ-ЩО! Та аз му отвърнах, най-безцеремонно, без да се замисля. Защо? Не знам! Не изпитвам нищо към този човек освен омраза, или... НЕ!
Свих ръцете си в юмруци и тръгнах нагоре към стаята си. Исках да изляза за малко. Застанах пред гардероба и започнах да избирам дрехи. Накрая ми омръзна и взех първото, което ми бе попаднало пред погледа. Това бяха едни тесни черни дънки и бял широк пуловер. Не беше от най-топлите дни, но не исках да оставам в тази къща в момента. Минавайки по коридора картинката от преди малко премина през съзнанието ми. Умението да ме манипулира по този начин, караше ме да се чувствам...добре, правейки това. Караше ме да потръпвам, да усетя пеперуди в стомаха си.
Мамка му, говоря като някаква влюбена ученичка, че и по-зле! Но аз не съм влюбен в него!
Мразя го!
Вече бях готов и излязох, тръгвайки в неизвестна посока. Исках просто да подишам чист въздух и да преосмисля нещата. Както вървях видях един малък бар. Въпреки, че не обичам да пия много-много, се реших да вляза, какво пък толкова.
Тъкмо седнах, когато телефонът ми звънна. Беше МинДжей.
-Ало?
-Хей, Тае, къде си? - попита тя.
-Излязох малко да се разходя, но влязох в един бар - обясних набързо.
-Искам да се видим, ако искаш де.
-Разбира се, че искам. Ще ти пратя адреса и ще те чакам.
-Добре, до скоро Тае - каза тя и затвори.
Беше ми интересно как уцели точния момент да иска да се видим.

Гледна точка Кук
Час и половина по-рано...
20:30 вечерта
Стоях и гледах как Техьонг спи най-спокойно. Само стоях и го наблюдавах, а исках толкова много неща да му направя. Какво ме спираше всъщност? И аз не знаех...
Започнах да се приближавам, надвесвайки се над него. Беше толкова спокоен и сладък, докато спи. Подпрях ръцете си от двете страни на лицето му. Бях толкова близо да слея устните ни...когато телефонът ми извибрира в джоба. Имах представа кой може да е и затова го напсувах наум. Изправих се и излязох от стаята на Тае, вдигайки телефона.
-Какво искаш? - попитах аз.
-Трябва ми помощ - каза тя.
Беше някак сериозна, което не водеше до нищо хубаво.
-Какво си направила? - попитах със същия непукизъм.
-Бременна съм - каза просто тя.
-Не ми казвай, че е от Техьонг - изведнъж цялото ми същество се изправи на нокти.
-Не. Дори в това е проблема, на Сехун е - за момент си отдъхнах, връщайки си непукистичното поведение.
-И аз какво да направя? За презервативи не знаете ли - засмях се аз.
-Не е смешно, стана случайно! - извика тя - Икам от теб да ми помогнеш.
-И с какво?
-Искам да изценираме "забременяването" - не я разбрах накъде бие.
-Какво да направим? - попитах объркано.
-Искам да направим така, че Техьонг да си мисли, че той ме е забременил - след чутото ми идеше да я удуша.
-Няма нищо на тази земя, което би ме накарало да ти помогна за това - казах аз.
-Оу, значи искаш да кажа на полицията къде се намираш в този момент, а? - засмя се тя.
-Ти си една долна кучка!
-Нямаш избор, разбра ли? - каза тя - Сега, какво трябва да направим?
Започна кратко мълчание.
-Трябва да го напием. Но за тази цел трябва и да го изкараме от къщата - казах аз - Но как да го изкарам, вече е късно...
-Трябва или да го ядосаш, или да го объркаш. Когато не може да осмисли или го мъчи нещо той излиза да се разходи.
-Вече знам какво трябва да направя. Звънни му към 21:30, до тогава ще е навън.
-Доброто ми братче, благодаря - можех да си представя мазната ѝ усмивка, затова ѝ затворих.
Не мога да повярвам, че ще направя това. Е, поне ще се позабавлявам с него...

•••••••••••••••••••••••••••

Оооокей,щот съм изтърсак и забрайх да ъпдейтна вчера,за което гоменасай(как са прая,че знам японски :') )
Дано ви е харесала и тази част💖💖💖💖💖💖💖