DEVIL with a GREEN eyes.

9. Мъртва Ли Съм?

Капка, след капка кръвта ми се стичаше по бялата рокля, бавно започнах да се свличам на земята, започна да ми причернява, всичко започна да изчезва от погледа ми, последното което видях бяха неговите ириси, дяволските му зелени очи, пълни със сълзи, болка, уплаха и...любов?! Крещеше ми да не затварям очи, но гласът му ми се стори на километри от мен. Скоро всичко стана тихо и спокойно, не усещах нищо, нито болка, нито тъга или щастие, нищо абсолютно нищо. Мъртва ли съм?
Питате се какво е станало нали ами ето накратко как я докарахме до тук..

Събудих се от телефона ми..беше Кам.
-Ало?
-Къде си любов?!
-В дома на онова момче за което ти разказах.
-Да те взема ли?
-Да защо не.
-Добре само ми прати адреса и идвам..
-Ок любов.-и така разговора приключи. Пратих му адреса. Огледах се за дрехите си и се сетих, че вчера роклята ми остана в банята, отидох до нея, взех вече сухата дреха и се облякох, върнах се в саята и се оправих, слязох надолу и видях Крис да гледа нещо в хола.
-Добро утро. - поздравих аз.
-О, станала си, добро да е,гладна ли си? -попита той.
-Ъм не, след малко ще ме вземат.
-Оо..ами добре, така и така не знам как се готви. -каза той и се засмя, след няколко секунди се чу познат клаксон. Казах чао на Крис и излязох. Кам ме чакаше в колата, качих се и потеглихме към нас. По пътя му разказах за снощи, а той се смееше през повечето време. Стигнахме пред нас, Кам паркира колата и двамата слязохме. Влязохме вътре и отидохме в кухнята, защото бях много гладна. И както си разговаряхме се чу тряскане на врата и викове, с Кам се спогледахме и се запътихме към хола от където се чуваше цялата тази суматоха. Когато стигнахме, някакво момче се биеше с Хари, изплаших се, та Хари кървеше и то доста. Кам отиде да ги разтървава, от някъде се беше появил и Зейн той държеше момчето, а Кам, Хари. Хари започна да спори с Камерън когато Зейн изтърва онзи, а той се насочи към Хари с нещо в ръката си...НОЖ...мамка му...
-ХАРИ-изпищях аз, но той не реагира мамка му, застанах пред него и в този момент БАМ, онзи ме намушка вместо Хари...четеше се паника и съжаление в очите на момчето.....тялото ми започна да натежава, Хари беше до мен, чух как Кам вика бърза помощ.. Капка, след капка кръвта ми се стичаше по бялата рокля, бавно започнах да се свличам на земята, започна да ми причернява, всичко започна да изчезва от погледа ми, последното което видях бяха неговите ириси, дяволските му зелени очи, пълни със сълзи, болка, уплаха и...любов? Крещеше ми да не затварям очи, но гласът му ми се стори на километри от мен. Скоро всичко стана тихо и спокойно, не усещах нищо, нито болка, нито тъга или щастие, нищо абсолютно нищо. Мъртва ли съм?

Гледна точка на Хари
Мамка му, седях вече повече от час и половина пред операционната, Камерън се побъркваше, а някакъв Крис се опитваше да го успокои. Рон (момчето което намушка Сиси) вече беше в затвора. Аз седях на един стол и нервно потропвах с крак чакайки да дойде доктора. По дяволите не трябваше да става така...Не трябваше тя да пострада... Обичах я дори да не си го признавах...тя е различна от другите...доктора излезе от операционната. Всички се изправихме автоматично.
-Кой е съпруга ѝ?-попита той, а аз се приближих една крачка към него.
-Аз съм, как е тя?
-Засегнати са важни органи, и има голяма вероятност да не оцелее. Следващите 24часа ще са най-критични. Всичко зависи от нея, но дори и да се събуди, след всичко това тя ще бъде в шок и това може да доведе до депресии, трябва да се погрижите да не и липсва нищо докато се възстановява.
-Благодаря ви докторе, можем ли да я видим?
-Да, но след десетина минути трябва да я пренесат в друга стая.-каза той и изчезна някъде. Пренесоха я в стая 208. С момчетата решихме, че Кам ще е първи, защото е най-близък с нея, след около 15мин той излезе изглеждаше смазан...Крис също влезе и излезе...беше мой ред, влязох, цялата беше на системи, беше бледа, шоколадовите и очи бяха плътно затворени. Седнах до нея на един стол, взех ръката и в моята, и усетих сълзи в очите си, зареди мен тя е в това състояние...зареди мен тя може да не оцелее...
-Обичам те..-прошепнах аз, и се наведох целувайки челото и една сълза се търкулна от окото ми и падна върху студената и кожа. Отдръпнах се, и станах от стола излязох от стаята. Камерън ме погледна, беше съсипан, виждаше се болката в очите му, подпрях се на стената и се свлякох на земята, сълзи се стекоха от очите ми, аз плачех...не се е случвало от прекалено отдавна, чувството ми беше непознато....сълза след сълза, сякаш нямаха край..

*Здравейте хора, съжалявам за закъснението и грешките, харесва ли ви главата? Мисля че се получи добре. Според вас какво ще стане по натам?