DEVIL with a GREEN eyes.

11. Мислех че не му пука...

Седях и гледах ръцете си просто ги гледах, отвън изглеждах спокойна, но отвътре не беше точно така, трябваше да се махна от тук, имах чувството, че се задушавам между тези четири бели стени,и това не беше само зареди клаустрофобията... Хари беше излязъл с доктора за да обсъдят състоянието ми и да му каже какви хапчета са ми нужни. Кам, ами него го повикаха по работа, другите момчета също бяха тук, но да се върнем на стаята. Тя не беше от най-големите, имаше само един малък прозорец, през който проникваше залязващото слънце. Кога ли ще мога да се прибера в къщи?! Уморена съм дали мога да си поспя малко? В този момент Хари влезе в стаята с плик пълен с хапчета. Странно чувствам се добре за какво са ми толкова много хапчета?!
-Хари кога ще ме изпишат?-погледнах Хари с надежда.
-Ами всъщност след около 30 мин. - каза той и се усмихна. И тогава светна една червена лампичка в главата ми.. ХАРОЛД ЕДУАРД СТАЙЛС СЕ ДЪРЖИ МИЛО С МЕН... КАКВО ПО?!?!
-Ъм Хари защо се държиш...мило с мен? - попитах и го погледнах в очите.
-Виж един вид зареди мен си тук, чувствам се длъжен. - каза съвсем спокойно той, след това излезе от стаята. Алч, а аз си мислех, че е защото...не знам защото ме обича, ама какви ги дрънкам?!?
Тъкмо бях задрямала когато чух как някой влиза в стаята. Отворих очите си и видях една сестра изглеждаше млада. Тя ми се усмихна и продължи да пише нещо в папката си.
-Ъм госпожо сестра, може ли един въпрос?-тя се засмя и кимна поглеждайки право в мен- Онова момче къдравото, колко често е идвал тук? - попитах леко ме беше страх от отговора и, сигурно не е идвал често..но една част от мен не искаше да го повярва. Тя се усмихна и проговори.
-Ами всъщност той почти не си е тръгвал от тук, а когато отсъстваше е било за максимум един час и се връщаше. - каза тя и продължи работата си. Обърках се, мислех че не му пука...
Бях се унесла някъде когато сестрата ми каза че трябва да се оправям. Оправих се на бързо и седнах на леглото си чакайки Хари. Не след дълго и той дойде, хвана ме за ръката и ме поведе към колата му, другите момчета сигурно са се прибрали. Качихме се в колата и потеглихме по пътя усетих че се унасям, но бях прекалено изтощена за да се противопоставя на умората въпреки че не съм правила нищо днес се чувствах като парцал... Не след дълго заспах.

*Здравейте хораа ето я новата глава, благодаря на тези които четат историята ми, дано ви хареса новата част!❤️