DEVIL with a GREEN eyes.

22. -Тя може да си отиде...

Вече бяхме в болницата, всичко беше толкова хаотично, всички емоции които бошуваха в из тялото ми, страха дали човечето което ще излезе от мен ще е добре, нечовешката болка и най-вече се вълнувах, точно в този момент аз ставах майка и правех любовта на живота си баща, беше възхитителна бурия от щастие, болка, вълнение и страх!

ХАРИ:
Седях в чакалнята на проклетата болница от часове, знаех че ще е бавно но мамка му не и че ще е чак толкова. Изключително изнервен съм а идиотите около мен не оправяха нещата, говореха оживено, чудеха се как ще се казва, господи а как ще се казва, мамка му! Страх ме е че не ставам за баща, не знам дали ще се справя а това ме убива.

-ХАРИ!!- Найл изкрещя пред лицето ми, не бях осъзнал че съм забил в една точка.
-Да Найл?- попитах раздразнено.
-Викам те от 2 минути пич, къде се беше отнесъл? Все тая знаеш ли как ще кръстите буболечето?- попита с невероятен ентусиазъм.
-Не Найл, не знам.-казах като се почувствах супер неловко и някак гузно. Лиам забеляза явно, че нещо не е наред и проговори.
-Момчета защо не отидете да вземете нещо са хапване, седим от доста време тук?!- като в погледа му се четеше, че не ги моли. Всички станаха и почнаха да осъждат от къде да вземат храна, секунди след това вече ги нямаше.

- Какво става Хари, изглеждаш повече тъжен от колкото щастлив, а в момента се ражда детето ти?-попита загрижено докато сядаше до мен.
-Лиам ами ако не ставам за баща, ами ако прецакам нещата? Толкова пъти прецаквах нещата в тази връзка...брак, не съм сигурен че ще успея. Дори не знам как ми прости, още в началото когато онея мизерници родителите ѝ я "продадоха" на наще и тя дойде вместо да я подкрепя аз и вгорчих живота, как се очаква такъв боклук като мен да отглежда дете?-Лиам се засмя, погледна ме право в очите и съвсем смирено ме попита:
-Важно ли е миналото?- бях объркан, същински слисан не разбирах на къде бие, после той продължи- Важно ли е какво си направил преди или е по важно какво ще направиш сега? Хари ти се промени коренно, порастна, от затворен идиот стана зрял и отговорен мъж. Всичко си има цел в този живот, но ти се промени за нея, тя стана твоята слабост и това в никакъв случай не е лошо, в момента онова стреснато и объркано момиче дава живот на вашето дете. Ще се справиш Хари, минахте през ужастно много неща, време ви е за щастие.- завърши речта си с една окуражаваща усмивка.

Не знаех какво да кажа, но знаех че е прав, аз съм нужен на нероденото си все още дете и на жената в която съм влюбен до болка.

-Благодаря.-казах съвсем тихо. Докато разсъждавах над думите които Лиам ми каза, момчетата се върнаха, бяха взели някакви пици, седнаха до нас и ни подадоха нашите парчета. Хапнахме и докато си говорим, чакахме новини. Няколко часа по късно доктора който израждаше детето ми, дойде до нас.
-Г-н Стайлс, честито роди ви се напълно здрав син, 49см, 2,800 кг. Но се боя, че трябва да поговорим насаме.- замръзнах целия, подяволите дано всичко е наред.
-Разбира се.-дръпна ме настрани и със сериозен тон проговори:
-За съжаление по време на раждането, настъпиха усложнения, жена ви за момента е стабилизирана, но се боим за нейния живот, изключително слаб ѝ е организма, надяваме се на най-доброто, но бъдете подготвен и за най-лошото.- вцепених се, буца заседна в гърлото ми, стомаха ми се сви болезнено, сълзи се заформиха в очите ми, трудно ми беше да дишам... Идеше ми са крвщя, да удрям, болеше ме всяка малка частичка от тялото ми, цялата ми същност се беше разпаднала, не знаех какво да правя... Доктора ме потупа по рамото и отиде да си върши работата. Паднах на колене, ридаеки. Страха да я загубя отново, но този път завинаги обзе цялото ми тяло, изтръгвайки и последния дъх останал в дробоветв ми. Секунди след това момчетата дойдоха, всички изглеждаха притеснени и объркани, поех си едвам въздух и едвам казах:
-Тя може да си отиде...

Ето я новата част хорица, надявам се да ви хареса❤️