DEVIL with a GREEN eyes.

10. Твърде Рано Ми Е Да Умирам.

Гл. Т. На Сиси.
Бях готова да си отворя очите, бях готова психически но не и физически очевидно. Чувах как в стаята влизат и излизат хора. Чувах всяка една дума която изричаха момчетата. Усещах болката на Кам, и притеснението на другите. Исках да стана и да ги прегърна, но ме болеше. Трябва да се събудя, рано ми е да умирам. Чух как в стаята влиза някого...май бяха двама. Тогава чух доктора.
-Има съвсем малък шанс да се събуди минаха две седмици а нямаме никакво подобрение, системите я поддържат жива, ако не се събуди в следващите 12 часа, ще се наложи да изключим системите.
-Не в никакъв случай, това ще я убие!-чух гласа на Хари който беше необикновено дрезгав.
-Съжалявам господине такъв е протокола. - каза доктора и излезе. Хари седна до мен и хвана ръката ми.
-Сиси, моля те, не искам да те изгубя, чу го нали, имаш 12 часа любов. Знам че ти е трудно, но се бори, моля те. - усетих как нещо мокро капна на ръката ми. Той плаче?! Мамка му трябва да се събудя. Но как? Бяха минали сигурно часове от както се опитвам да се раздвижа, но без успех, Хари спеше, меките му къдрици гъделичкаха ръката ми. Не мога да умра, не и сега. Тогава спомени изникнаха в главата ми...

-Хари къде си? - беше тъмно а глупчото ме беше оставил сама. Чух шум някъде зад мен и някой покри очите ми с ръце, знаех че е той усещах аромата на мента
-Познай кой е?! - каза той с престорен глас. Усмихнах се и се обърнах, слагайки ръцете си отстрани на лицето му. Той също сложи ръцете си по същия начин, гледахме се в очите. Не ни трябваха думи, той се наведе и ме целуна, усетих познатите пеперудки......... Друг спомен се завъртя в главата ми, но не беше с Хари а с... Кам.
Бяхме в мола, на рождения ми ден, седяхме на една пейка и ядяхме сладолед беше ми подарил медальона който не съм сваляла от тогава. МАМКА МУ ТРЯБВА ДА СЕ СЪБУДЯ, НЕ МОГА ДА ГИ ИЗГУБЯ!!!

Нещо в мен се пробуди, успях да помръдна малко ръката си, след това успях и да си отворя очите, видях белия таван и окачените за мен системи. Погледнах на ляво където Хари спеше, повдигнах дясната си ръка и погалих къдриците му, той се размърда и отвори очите си,изправи се и погледна към мен. Виждах радостта и шока в очите му. Усмихнах му се.
-Няма да се отървете толкова лесно от мен. - казах аз засмивайки се леко.
-Т-ти си жива, но доктора каза че има съвсем малък шанс...и...-беше объркан това си личеше-аз отивам да го повикам. Той стана и излезе веднага след него влезе Кам, със сълзи на очите. Моите също се напълниха със сълзи, той се приближи и ме прегърна леко и внимателно.
-Боже мой любов, още малко и щях да те изгубя-няколко сълзи се плъзнаха по лицето му. Аз ги избърсах и му се усмихнах.
-Но не ме нали?! - в този момент в стаята влезе доктора. Личеше си че и той е шокиран, от това че съм жива...

*Здравейте хораа, ето я и главата, малко е кратка, но пък за това ще кача скоро нова. Приятно четене! (новата песен на Шон😍)