DEVIL with a GREEN eyes.

5. Истинското Ми Аз. Част 1

-Какво правиш тук?-попита...

-Нали така ми каза сутринта.-нима не помнеше, и защо по-дяволите ме гледа така...студено?! Дали помни че имам рожден ден? Той ме погледна леко объркан, но явно се сети за какво говоря и се усмихна.

-Аа да вярно, къде са другите?-попита ме аз му посочих сепарето на което другите разговаряха оживено, той стана и отиде на там, без да ми каже нищо, без да ме целуне...... Обърнах се към момичето с което Хари говореше преди малко..мамка му познавах тази червена коса! Бетъни?! Тя ми се усмихна мазно и проговори.

-О здравей не те видях грознице.-каза тя но реших да не и отговарям-Горкият Хари с какво е заточен до живот, той ми се оплака била си много зле в леглото ццц мила ако знаеш как ме ме чукаше преди малко хахаха-погледнах я объркано, тя какво каза туко що?

-Лъжеш!-казах аз тя се засмя мазно и стана, погледна ме и каза.

-Да се обзаложим че ако го попитам сега да се чукаме ще се съгласи на мига.-каза тя и ми намигна, тръгна към сепарето на което седеше Хари с другите. Гледах как прошепна нещо на Хари а той се усмихна перверзно и тръгнаха на някъде. Сърцето ми се сви, и тогава стана онова от което се страхувах, а именно нараниха ме, тогава се обади онази страна която се опитвах така упорито да прикрия яростта ме завладя, отидох до Кам и казах.

-Кам ела за малко.-казах аз а той се изправи и дойде до мен, разказах му набързо какво е станало.

-Е идваш ли да намерим тези нищожества?-попитах аз, Кам се усмихна и каза.

-Харесва ми тази твоя странна, идвам естествено.-след като каза тези думи тръгнахме обиколихме всички тоалетни, накрая остана само една стая, предполагам килера, отворих го и ги видях, очите ми се насълзиха, но бързо преглътнах сълзите.

-К-какво?!-проговорих, той ме погледна спирайки това което прави, добре привлякох му вниманието-Хари?

-Какво искаш грознице?-той ме нарече.......о не.

-Хари какво правиш, нали се обичахме, какво правиш с тая уличница?-попитах с последната си капка надежда това да е някаква шега.

-О мила моя грознице, беше облог, трябваше да те изчукам в рамките на един месец и успях, не те обичам, напротив мразя те, но за съжаление нямам голям избор, о и вземи отслабни малко...
Събудих се, сълзи се стичаха по лицето ми, погледнах часовника беше 02:21 погледнах към Кам,  спеше дълбоко въздъхнах и станах от леглото отидох в кухнята и отворих хладилника, извадих си един ментов сладолед, добре че имаше, седнах на дивана и започнах да ям, спомен изникна в съзнанието ми...
-Хари??-казах и го погледнах
-Кажи любов?-каза той като извърна главата си на долу за да ме погледне, бяхме легнали, аз бях върху него и си играех с пръстите на ръката му.
-Обичаш ли ме?-попитах като се изчервих. Чух как се засмя леко. След което проговори.
-Човек може ли да живее без да диша? - попита той като ме погледна право в очите...явно беше сериозен.
-Ам не, не може..-казах аз като го погледнах объркано.
-Без светлина светът щеше ли да съществува? - какво? Защо ми задава такива въпроси. Поклатих отрицателно главата си.
-Птиците могат ли да летят без крилете си?! - попита той отново.
-Не Хари не могат, какви са тези въпроси?!-той само се засмя и отново ме погледна в очите.
-Не ме разбираш нали? Ти си моят въздух, моята светлина, моите криле, ти си нещото от което се нуждая за да живея. Ти си цялият ми свят. Ти си ми ВСИЧКО.
Тръснах глава за да прогоня този спомен, докоснах лицето си, не бях осъзнала че отново плача....какво ми направи Хари?? Взех сладоледа и го върнах в хладилника. Налях си чаша вода и я изпих, върнах се в хола и седнах на дивана отдавайки се на спомените, не бях осъзнала кога е станало сутрин или кога Кам беше слезнал, сега той стоеше пред мен размахвайки ръка пред лицето ми. Погледнах го, а той ми се усмихна приятелски.
-От кога си тук? - попита.
-От около 02:30 защо?
-Лол сега е 08:15, добре ли си? - попита ме като седна до мен. Кимнах нямах сили за друго. Кам ме погледна и явно разбра че не съм в състояние да говоря прегърна ме и ме вдигна, понесе ме нагоре и ме сложи на леглото а той легна до мен,  тръгнах да ставам, а той ме спря.
-Уморена си, за това лягай!-кимнах и легнах на мястото си,  сгуших се в него и за секунди заспах,  пренасяйки се в моя свят където Хари е Хари когото познавам.

*Хора съжалявам че главата е кратка, но съм много уморена и нямам сили за да я продължа. Ще я продължа скоро обещавам. Благодаря на тези които следят историята ми.
Извинете ме за грешките.