DEVIL with a GREEN eyes.

13. Какво Им Става?!

Мислех, мислех за всичко за думите на Хари докато си мислеше че умирам, дали са истина, дори да не искам да си призная го обичам. Седях пред телевизора на който някакво предаване течеше, но не му обръщах внимание. В главата ми беше Хари имах нужда да се разсея реших да пиша на Крис. Уговорихме се да излезем да пием нещо, сега остава да се оправя с 6те момчета които са решили да ме гледат като новородено. Отидох да се оправя на бързо, облякох си един тъмно лилав потник с едни светло сини къси панталонки, светло сив суичър и белите ми кецове, оставих косата си пусната. Слязох долу и тъкмо да отворя вратата и 6 те ми майки довтасаха.
-Къде отиваш? - попита ме Кам.
-Да се видя с Крис, искам малко разнообразие. - казах миличко и се усмихнах, държах се така защото не исках да се притесняват за мен.
Но разбира се Сю реши да се намеси..
-В никакъв случай, никъде няма да ходиш. - каза той и скръсти ръце. Изнервих се и както в един момент се усмихвах в следващия усмивката я нямаше.
-Виж к'во ти нямаш право да решаваш вместо мен Сю. Не ме интересува какво мислиш. Чао. - отворих вратата и излязох с триста като не пропуснах да я затръшна...Писна ми не съм малко хлапе за да ме контролира. Боже защо се държи така, в болницата нещата бяха..различни.....Видях се с Крис взехме си шейкове и се разходихме в парка през цялото време момчетата не спряха да ми звънят, не разбирам защо са толкова обсебени, накрая си изключих телефона. За съжаление разходката ни не продължи дълго защото той имаше някаква работа, за това продължих сама, стигнах до някаква поляна с малко езерце очевидно никой не идваше тук, беше прекалено чисто, а и беше на доста необичайно място, седнах до езерцето и се загледах във водата, виждайки образа си, замислих се колко съм се променила, вече не бях аз, не бях себе си, но е прекалено късно за да върна нещата назад. Косата ми беше загубила цвета си отново беше скучна и кафява, с какво са мили косата ми в болницата та да падне боята по дяволите?! Тук ми харесваше мястото беше тихо и човек може да помисли на спокойствие. Обичам Хари. Това беше факт, но го и мразех. Объркваше ме. В един момент е супер мил в следващия е неописуем задник. Времето буквално летеше, но на мен не ми се прибираше. Постоях още малко и реших, че вече трябва да се прибирам. Вече бях пред нас, влязох вътре и заварих Хари да върви из стаята нервно, Кам да крещи на някого по телефона, че ме няма, а другите просто стояха и мълчаха. Какво по...?????? Те сериозно ли, какво им става?! Изкашлях се и всички се обърнаха към мен. За части от секундата Харолд беше пред мен и започна да ми крещи..
-КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ, ЗНАЕШ ЛИ ЧЕ УМРЯХМЕ ОТ ПРИТЕСНЕНИЕ? - всичко това го каза на един дъх като беше хванал раменете ми и ме тресеше, избутах го от себе си. И проговорих спокойно.
-Какво ви става, просто се разхождах нищо повече. - след като го казах всички ме гледаха странно, явно очакваха да се разкрещя, но уви не. Подминах безмълвния Хари и се качих в стаята си, изкъпах се, измих си зъбите, облякох си една широка тениска от тези на тате, сресах косата си, изпих хапчетата си, изгасих лампата и си легнах. Бях много уморена и не ми отне много за да се унеса в сладък сън...

Здравейте хора, новата глава е тук, наистина много съжалявам за грешките и за огромното закъснение,  нямах муза последните седмици, ще се постарая да качвам редовно. Надявам се да ви е харесала главата. Харесва ли ви песента? ❤️