Онази нощ

Ад

Аз съм Ема...И няма никакъв начин да опиша през какъв ад преминахме последната година...
Джесика се отдръпна от нас.Постоянно се самообвиняваше.Казваше ,че не е знаела какво прави.Не казваше какво е направила.
Следващата година в училище дойде ново момиче.Шанел-типичната богата кучка...Джес се лепна за нея.Аз и Крис останахме сами.Нужни бяхме една на друга.
Никой не разбра какво е станало с Роуз.Носеха се слухове,че е избягала или умряла някъде.
Джес ни намрази...Подреди си живота и си хвана гадже.Аз и Крис бяхме все още едната за другата.
Магьосничеството е прокълнато.Раждаш се с този товар на гърба си.Не можеш да живееш нормално.Животът ти е объркан от началото и съдбата...Тя го обърква още повече.
Оказа се,че заклинакието е подправено.Изчистихме книгата и видяхме,че магията за левитация е "ignisea"...От друга страна "ignis" беше нещо съвсем друго.Онази нощ бяхме направили нещо ужасно.Роуз умря...защото бяхме запалили кръвта ѝ.Не мога да си представя какви мъки са били...Обещахме ѝ...Това беше най-голямата и тъмна тайна,която криехме.
Когато навършихме 16 ни дадоха разрешение да правим магии.И ни дадоха пръчките.Роуз си мечтаеше да има бяла пръчка.Така и не я получи.
В класа ни има ново момиче.Казва се Ейприл.Ужасно много прилича на Роуз.Същото сладко и невинно изражение. Същите тъмно-зелени очи. Косата ѝ,обаче е мръсно руса.И е по-рошава.Косата на Роуз винаги беше права.Полудяваше когато не беше добре пригладена.
Страним от Ейприл.Носи ни много мрачни спомени. Джесика я намрази от момента ,в който погледът ѝ падна върху нея.
Казват ,че най-наранените хора са с най-дебела обвивка.Джесика я изгради ужасно бързо.Вече смехът ѝ не се чува по коридорите.Само злобни забележки.Дори не ни поздравява в коридорите.
Вече ми писна да избягвам Ейприл. Изглежда много готина. Може би тя ще е част от едно ново начало!🙂