Онази нощ

Нищо не е невъзможно

                                 *Сряда*
В 12 часа на обяд Ейприл все още беше в хибернация от Понеделник.За съжаление (нейно и на този ,който я събуди) звънецът на входната врата имаше други намерения за деня на магьосницата.
-Неее-измрънка Ейприл и се смуши под възглавницата си.
Звънецът пак издрънча така ,че да те накара да си откъснеш главата.
-Идвам де идвам!-извика Ейприл и тупна на земята,след едно не-добре обмислено завъртане.Тя не искаше да се изправи,затова просто се затъркаля по пода и по стълбите надолу до вратата,която отвори с крак.
-Най-накрая!-вратата изблъска Ейприл настрани и в къщата влетяха Ема и Кристиана по средата на някакъв разговор.
-Виж-Ема заби телефона си в лицето на Крис- Джесика си е сменила статуса на single!Дийн я е зарязал!
-Или-Кристиана завъртя очи-Джесика го е зарязала,защото го хвана да се натиска с Ейприл три пъти тази седмица!
Ейприл се изправи все още полу-заспала и се облегна на рамото на Ема,което и беше доста трудно като имаме в предвид височината ѝ.
-Е беше само четири пъти-измрънка заспалата магьосница.
-Четири?!-окори се Крис.
-Мнеее-пак заспало-Пет...
-Олеле-Ема избута Ейприл от рамото си,оставяйки я да се свлече на пода и се хвана за главата.
-Емс.-Крис побутна Ема-Ти не трябва ли да тръгваш.
Момичето се обърна и погледна часа на телефона в ръцете на приятелката си.
-Дам-Ема присви устни,след което вдигна вежди и грабна раницата си-Чаос!
-Все ни зарязваш!-Ейприл се нацупи-Като тръгна с Дийн и аз ще ви зарязвам.
-Да,добре...-разсмя се Ема и изхвърча от къщата.
                                  *****
-Наистина ли трябва да я въвличам във всичко това?-Джейс се обърна за последно към брат си преди да отвори вратата.
Джъстин кимна и се пльосна на дивана.
Джейс си пое напрегнато въздух и отвори вратата,слагайки престорената си усмивка.
-Здравеей!-проточи момчето.
-Здравей?-Ема хвърли объркан поглед на Джейс.След което се вмъкна в къщата през него седна на един фотьойл срещу Джъстин и посочи диван на Джейс:
-Сядай!
Джейс послушно изпълни командата и седна до брат си.
-Сега някой да ми обясни защо вчера ми казахте,че е въпрос на живот и смърт да дойда точно в един часа на обяд?
-Ами всъщност,Ем-Джъстин стана и започна да се разхожда бавно из стаята-Е въпрос на безкраен живот и смъртен-той се обърна към магьосницата и се усмихна.
-Нали каза,че няма да и казваш!-Джейс се изправи и погледна брат си.
-Решенията могат да се променят,братко.
-Чакай,чакай,чакай.Забави малко.-Ема също стана-Какво няма да ми казваш,какъв безкраен живот те гони и какво общо имам аз с това?
-Виж сега,малка магьосничке-Джъстин тръгна към Ема и се разсмя за малко-На този свят има магия,черна магия,за която ти дори не подозираш-Той я бутна назад и се опря с две ръце на дръжките на фотьойла.Лицето му беше на сантиметри от нейното и той се усмихна нагло и зловещо.
Джъстин повдигна устни,оголвайки големите си вампирски зъби и ги облиза по краищата.По лицето на Ема се изписа истински ужас.*Фрас*Джъстин се строполи върху Ема в безсъзнание. Зад него стоеше Джейс с гърло от счупена бутилка в ръцете и изражение още по-ужасено от това на Ема.
-Бягай...-Джейс грабна ръката на Ема и я извлече от къщата-Качвай се!
Те се качиха в колата и и Джейс натисна гаста с колкото сила имаше.
-Какво беше това?!-Ема закопча колана си и погледна ужасена към приятеля си.
-Преди две години чичо ни го превърна във вампир.След това Джъстин го уби.
-Как по дяволите го е превърнал във вампир!-момичето откачаше напълно.
-Еми както се превръща във вампир!Ако още веднъж чуя думата вампир,ще се блъсна в дърво!
-Как става превръщането?!-Ема започна да се ядосва,защото не знаеше как става това проклето превръщане и дори нямаше представа,че същества като вампири съществуват.
-Господи,Емс сега ли трябва да ти обяснявам?!-Джейс излезе от града и се качи на магистралата.
-Да!
-Ако умреш с вампирска кръв в организма си,се събуждаш след няколко часа и пуф-вампир си!-момчето направи жест с ръце и погледна Ема за секунда.Той видя ужасеното ѝ изражение.
-Емс.
Ема погледна към него.
-Няма нищо лошо да ти се случи...Обещавам.
-Джейс...-Ема посочи зад себе си-Май някой се е свестил.
Гласът и ръката ѝ трепереха,докато посочваше колата на Джъстин зад тях.Това беше моментът,в който Ема изпита ужас,сравним с ужаса,който изпита,когато Роуз умря...Изведнъж Джейс рязко завъртя кормилото и навлезе в една крайпътна гора.
Той спря рязко и изскочи от колата.
-Какво правиш?!-извика Ема.
-Нямаме бензин!-Джейс хвана Ема за ръката-Ще посетим една стара приятелка...Ако стигнем живи...
Джейс тръгна да бяга и завлече магьосницата след него.Ема беше погълната от чист ужас.Тя измъкна пръчката си без да мисли.Докато тичаше тя усети как някой я сграбчи през кръста и тя изпусна ръката на Джейс както ѝ пръчката си.
-Джъстин!Пусни я!-Джейс беше ужасен,но не искаше да покаже това на брат си затова вдигна пръчката на Ема и я насочи заплашително към брат си-Предупреждавам те братко,ако я нараниш аз...
-Ти какво?!-прекъсна Джъстин-Ще ме убиеш?Не можеш.Нямаш смелост.-Джъстин захапа китката си и когато от нея потече кръв той я набута в устата на Ема-Аз няма да я убивам-усмихна се Джъстин-Само ще я превърна в това,от което най-много се страхуваш.-Той махна китката си от лицето на магьосницата.-Обаче...ти можеш да ми дадеш нещо,което ми принадлежи.
-Само през трупа ми!Няма да ти върна картата за лека!
-Значи ще го търсиш сам за приятелката си?-Джъстин погали Ема по бузата.
-Джъстин! Лекът е у мен!
-Роуз...?
*Прас*
Ема се свлече на земята с прекършен врат...