Онази нощ

Поздравления

Чувства...Понякога ми се иска да ги изключа,както брат ми и Ема.Наранихме ги до такава степен,че вече не искаха да чувстват.А сега аз се чувствам всякаш съм наредил пъзел.Но едно парченце,най-важното,най-красивото парченце,това точно по-средата,то липсва...Тогава първо се ядосваш,а после ти става тъжно,че си имал това едничко безценно парченце и си го изгубил...Така се чувствам аз.Така са и Ейприл и Кристиана и дори и Джесика и Роуз(които между другото като се видяха и се лепнаха една за друга,като дупе и гащи).Някой съученик каже шега,ние мълчим.Никой не се смее.Никой не смее да се смее.Страшно е.
Но се случват и някои интересни неща.Например Дийн и Ейприл се събраха официално като двойка,... и това е.
Джейс вдигна глава от клавиатурата на компютъра и стана от стола.Беше използвал собствената си история в съчинението си на тема"Скръб от липса"(измисли го учителката по литература,която беше голяма фенка на всякакъв вид сапунки).Съчинението беше лятна домашна и Джейс написа това,през което преминаваше.Той принтира съчинението си,което имаше доста предистория и сигурно учителката щеше да го изгледа доста странно,когато чуе за свръхестествени същества. Изведнъж вратата се отвори с трясък и вътре,подгизнала от дъжда на вън,влезе Крис.Тъмно зелените ѝ очи пронизаха стаята,а по пода капеше синьо от косата ѝ.Джейс я погледна изплашено и изненадано.След което се усмихна.Той намираше всяка една част от характера и външния вид на Крис за съвършена.Дори начина по който ядосано изцеждаже косата си и изритваше токовете от краката си.Както и физиономията ѝ докато стои пред него и пляска пред лицето му.И му вика да се освести.
Той разтърси глава за да излезе от транса,в който беше и леко замаян хвана ръката на момичето,точно преди да му забие един дебел шамар.
-Успокой се бе!-извика той и пусна ръката ѝ.
-Намерих нови следи от Ема и Джъстин!
Крис измъкна лаптопа си от чантата,която мъкнеше на рамо и го отвори на масата.Джейс седна до нея и се замисли как винаги по това време на лятото ходи с брат си до Калифорния при леля им.
-Абе О!-Крис го разтърси силно-Наспа ли се снощи ?!
-Оф Кристиано човек не може да си чуе мислите от теб!
-Да,Да хубаво.-момичето се врътна пак към лаптоппа-В Калифорния еирпорт са се регистрирали двама пътници от Франция.
-В Калифорния ли са?!-Джейс се изправи и грабна паспорта си от масата.
-Да,били са.-Крис хвана ръката на момчето до себе си и го дръпна да седне-Днес пак летят до София.
-Само да ги видя ще ги упоя с нещо и ще заключа в мазето докато изсъхнат.-ядосваше се Джейс.
-Я се успокой.-Крис затвори лаптопа и пак нарами чантата си-Сега трябва да отиваме у Ейприл.
-Все още ли не се контролира?-той навлече една тениска.
-Вчера се превърнал в златна рибка и Ейприл го метнала в аквариума при ония омар,как му беше името?-измърмори Крис докато се опитваше да си навре крака в обувката.
-Пухи.-разсмя се Джейс и седна на пода пред вратата за да се обуе.
Двамата излязоха и затвориха вратата след себе си.1...2...3...Джейс пак отключи вратата и я отвори само толкова колкото да вземе чадър от пода и да я затвори след това.
******
Таксито паркира пред къщата на Ейприл и двамата младежи (друго не можех ли да измисля😒😂😜)се втурнаха на помощ на магьосницата,която се сражаваше с приятеля си-лешояд в момента.Крис влетя през вратата на двора и измъкна пръчката си:
-Paralyticus!-извика тя и вцепени птицата.
-Крис!-Ейприл се обърна и избърза потното си чело-Нямаше нужда да го вцепеняваш!Сега като се върне в човешката си форма ще ни се разсърди.
-Поне няма да ни изяде.-засмя се Джейс и седна на тревата до чантата на Крис-Да не си беше хващала гадже-вещер.
-Поне моята бифша не е вампиро-магьосница,която е на околосветско пътешествие с друг вампир.-позлорадства Ейприл и седна срещу Джейс.
-Не са скъсали официално.-Крис също се присъедини към седянката-Пък и утре летят до София.Може би Джъстин е успял да ѝ включи чувствата.
-Да бе-повдигна вежди Ейприл-Ще дойдат да ни се смеят на ситуацията.
Момичето се обърна от силния шум зад себе си и с радост установи,че вцепененото ѝ гадже-птица си е върнало човешката форма:
-Разгеле Дийн!-извика Ейприл-Prohibere!
Дийн се размърда и се изправи:
-Най-накрая!-той прегърна приятелката си и се обърна към Джейс:
-Свърза ли се с оная вещица,за проучването ти?
-Дам!-Джейс измъкна една голяма папка от чантата на Крис и зачете:
-Значи...Формопроменящите вещери са рядкост в днешно време.Генът се предава в рода,попринцип през поколение или през две,като се проявява на седемнадесет годишна възраст и вещерът може да контролира превръщането....-Джейс се опули и погледна облекчено към Дийн-С една чаша ментов чай и два косъма коса от самият него?!
-Честно ли?!-изуми се Дийн-Чай с коса?От къде се купува мента?
Всички се разсмяха и станаха от тревата.
                         *******
Бъркането на магически чай е нещо много вълнуващо,а еуфорията е неизбежна.Дано нещастието да не ви застигне,но ако го стори все пак ще се озовете в кухнята на Ейприл, където се търсеха тенджери и се водеше проучване "Как се включва котлон" и "Как се прави чай".
-Виж сега,мама каза,че трябва да натиснем това копче и после другото...-обясняваше Ейприл и посочваше на Крис какво да прави.
През това време Джейс и Дийн бяха намерили тенджера и търсиха в интернет как се прави чай с коса,докато не се сетиха,че трябва да търсят чай с мента.
                            ******
След успешното правене на чай,Ейприл го изсипа некадърно в една чаша и го натика в ръцете на Дийн с церемонен вик:Пий!
Момчето пое чашата и отпи една голяма глътка от течността,която трябваше да бъде чай.Погнусеното му изражение говореше.
-Я сега си помисли за...котенце например и виж как става това с контрола и тра ла ла.-бързо избърбори Ейприл и дръпна чашата.
-Океей?
Дийн затвори очи и направи някаква физиономия.След две секунди неловка тишина,бял облак дим го обви,а когато се разнесе на негово място стоеше малко пухкаво коте.
-Действа!-извика Ейприл и започна да подскача и да ръколпяска.-Хайде сега пак човек!
Котето седна и след няколко секунди същият бял дим го обви.Дийн се върна в човешката си форма.
Крис погледна телефона си,грабна ръката на Ейприл и ѝ посочи часа.
-Малее!-извика момичето и грабна чантата си-Трябва да отиваме при Роуз.Дали няма да е по-бързо на кон?
Ейприл се усмихна и погледна Дийн.Той обаче направи ужасена физиономия и заклати глава в отрицание.
********
През единия месец,в който Ема и Джъстин ги нямаше,Дийн беше развил гена си на Формопроменящ
вещер,а Роуз и Ейприл бяха остановили,че наистина много си приличат.Оказа се,че родителите на Ейприл са имали близначки,но едната е изчезнала от родилния дом.
В последствие похитителят на бебето го е оставил в приемен дом,от който са го осиновили и ето защо днес Ейприл и Роуз отиваха да направят днк тест и да разберат дали наистина са сестри...Много неща за един месец нали?😄
*****
След един час всякакви изследвания и олелии,по време,на които Кристиана и Джейс пресмятаха точно как ще успеят да хванат Ема и Джъстин като се върнат,Роуз и Ейприл най-после излязоха от клиниката и съобщиха,че резултата ще излезе до два часа,тъй като тестът е по-лек.
-Крис!-извика Ейприл-Кога ще ходим в София?
-Ако сме го изчислили както трябва-започна момичето-Ще си хванем бегалците ако тръгнем в четири утре сутрин.
-Всички ли?-Роуз направи ентусиазирана физиономия.
-Ти не.-Джейс стана от пейката-Отиваме аз,Кристиана,Ейприл и Дийн.Аз и Дийн отиваме за брат ми,а магьосниците за Ема.
-И ние сме магьосници!-ядоса се Роуз.
-Ти не си,а Джесика е некадърна.-Крис затвори лаптопа си и стана-Край на дискусията.
Половината от групата се качи в колата на ъгъла и остави гъст облак прахоляк зад себе си.
                             ******
В четири часа сутринта някои хора са доста раздразнителни.А в тази група хора попада и целият спаителен....не точно спасителен,но все пак екип-Кристиана,Ейприл,Джейс и Дийн.
Четиримата се бяха накачолили в колата и се караха като малки деца по пътя до София.
-Защо тръгнахме толкова рано,като кацат в седеееем??!-мрънкаше Ейприл,пльосната върху Дийн на задната седалка.
-Защото трябва да изпипаме някои неща и в седем и десет да сме готови да ги обградим и да ги хванем-поясни Крис-Все пак си имаме работа с вампир и уникално силна магьосница-вампир.
-Аз пък ще спЪ!-и Ейприл просна глава на рамото на приятеля си.
          *7:10,Летище София*
Групата се беше свила зад колата си и наблюдаваше преминаващите
хора.
-Ето ги!-Ейприл измъкна пръчката си и се загледа в приятелката си.
Ема вървеше бързо както винаги и се смееше с Джъстин до нея. Кафявата ѝ коса се вееше на вълни след нея.Ейприл свали пръчката си за малко.Тя се замисли дали трябва да ги хващат и да развалят щастието,което така изящно блестеше в очите на Ема.Това колебание се четеше в очите на всички.Никой не внимаваше достатъчно.
-Ема!-извика Джъстин и изпъна ръка пред момичето,спирайки я на място-Ах,вие долни гадни...
Той беше видял скрилите се зад колата.Джъстин грабна ръката на Ема и двамата изхвърчаха точно пред магията за парализиране на Кристиана.
-Хванете ги!-извика Джейс и скочи от мястото си.
-Джейс!-Крис беше достигнала задъхана Джейс и го хвана за рамото-Няма смисъл.Изгубихме момента на изненадата.Те са вампири,ние сме хора.Не можем да ги настигнем, дори и с години да ги гоним.
Джейс се беше вцепенил.Стоеше като статуя,осъзнавайки че е изпуснал брат си и Ема.Той не знаеше дали изобщо ще ги види скоро...
Ейприл и Дийн се задаваха от края на паркинга:
-Изпуснахме ги.-каза задъхано Ейприл-Качиха се в колата,но преди това Джъстин се обърна и ми хвърли нещо докато бягаха.
Момичето връчи малка хартийка в ръцете на Джейс.Той я разгъна и зачете на глас:
-Това беше най-глупавото и най-долното нещо,което можеше да направите.Ема включи чувствата си в Калифорния и искаше да се върне колкото се може по-скоро.
Сега сигурно няма да иска да ви види повече.Поздравления.
Джейс хвърли яростно бележката и полудя.Започна да вика и да блъска,а след секунда спря и погледна приятелите си.По леденото му лице се търкулна една сълза...:
-Поздравления...