Онази нощ

Off

-Джъстин,ще ядеш бой!
-Защо аз,като ти си виновна.Ако не се беше показала тя нямаше да се развълнува и нямаше да ѝ скърша врата.
-Сега аз съм виновна,че ТИ я превърна във вампир.Да не говорим,че е гадже на брат ти,а той има някакъв неописуем страх от това да целува вампири,Нали Джейс.
-Роуз,това че се превърна в...кръвосмучеща не беше причината да се разделим!Пък и не съм аз този,който остави приятелките си да се съсипят,защото си мислят,че саме убили.
Ема отвори очи и се огледа.Лежеше в някаква къща,а над нея стояха и я зяпаха Джъстин и...Роуз.
-Роуз!-Ема се изправи и за малко отвя главата на Джъстин.Тя погледна Роуз невярващо,след което се хвърли в нея и я прегърна.Ема се разплака от радост,че я вижда,а Роуз също ревна.Радваше се,че Ема е жива.
-Как е възможно?!-момичето пусна приятелката си и я хвана за ръцете.
-Амиии...-Роуз не искаше да си мисли за това колко ще се ядоса Ема след малко-Умрях с неговата-кима към Джъстин-кръв в организма.И станах вампир,обачеее...
-Какво обаче- Ема се изправи и вдигна вежди.
-Си изгубих силите на магьосник.
-Абе,този не ми ли счупи врата преди малко?-Ема се замисли и се обърна към Джъстин. Всички в стята отстъпиха на зад от момичето.
-Нееее...-Ема започна да се ядосва и стисна юмруци.
-Седни дзверо.-Джъстин бутна лекичко Ема на зад.
-Да не си ме пипнал!-Ема по навик извади пръчката си и извика-Dissultant!
Джъстин излетя назад със свръх скорост.
Роуз и Джейс се ококориха.Роуз отиде до Ема.
-Емс?!Как направи това.Ти си вампир.Не би трябвало да можеш да правиш магии.
-Не знам.-момичето вдигна рамене.-Пробвай и ти.
Роуз измъкна пръчката си от едно чекмедже и се опита да направи простичка магия за левитация.Нищо не стана.
-Нека проверя.-Роуз хвана Джейс за ръката и го поряза леко с един нож.
-Ау!-Джейс си дръпна ръката-Какво ти става?!
-Опитвам нещо!-момичето замъкна ръката му на една крачка от Ема.
Тя вдиша и един прекрасен аромат навлезе в носа ѝ.Тя изпита невероятен глад и се огледа наоколо.Това чувство предизвикваше кръвта от ръката на Джейс.Очите ѝ почервеняха ,всякаш в тях се вливаше кръв.Всичко в нея искаше да захапе китката на Джейс и да изпие всяка една капчица в тялото му,докато не остане ами обвивка.Ема си пое дълбоко въздух и се овладя.На детското ѝ изражение се възвърнаха черните очи и тя погледна Роуз изплашено.
-Роуз какво става с мен?
-Виж сега...-момичето хвана приятелката си за ръката и двете седнаха на дивана-Ти си вампир...и магьосница,което даже не знам как е възможно.Та вампиризма идва с някой екстри.-Роуз се усмихна ,опитвайки се да успокои Ема-Ти притежаваш ненормална сила,свърхестествен слух влияние над мозъка и бързина.
-Ъм,изпусна нещо.-Джъстин се ухили и погледна ужасения си брат.
-Джъстиин!-Роуз погледна Джъстин кръвнишки.
-Е сега.Няма как да не ѝ кажеш за изключ бутончето.-той направи кучешка муцунка.
-Какво изключ бутонче?-Ема се изправи и се обърна към Джъстин.
-Ами когато си много тъжно и не искаш да чувстваш нищо повече,-шушне-което сигурно ще стане след малко-пак високо-тъй като си вампир можеш да ги изключиш тез проклети чувства!-той се ухили,потупа Ема по гърба и я прегърна с една ръка през рамото.
-Роуз...-Ема се обърна към приятелката си с изпитателно изражение-Тези две години,през които ние полудявахме и се разделихме защото ти беше уш мъртва,ти си си била напълно Окей и не ти е минало дори веднъж през ума как ще се чувстваме ние!И чакай преди да се оправдаеш с нещо тъпо,което ще ме ядоса още повече,ами ти остави нас,какво става с майка ти бе момиче?!Ти знеш ли какво стана с тези хора като не се прибра онази нощ.И когато не се прибра две години след това.Те бяха пред развод това стана.Ама се оправиха и сега са си добре доколкото може да си добре след като я няма дъщеря ти вече две години.Джесика тотално се отдели от нас.Сега ходи с една чупакабра Шанел и ни се дърви.-Ема се задъха и се спря.Тя вдигна глава и погледна към Роуз.
-Емс ти какво си мислиш,че ми беше на мен,да се събудя сама в гората през нощта.Тръгнах да ви търся и срещнах Джейс.Беше се ударил някъде.Дойде да ме прегърне и когато му видях врата толкова близо му изпих толкова много кръв,е го вкарах в болницата.-Роуз отвори уста да каже още нещо но беше прекъсната от Ема.
-А ти от къде си познавала Джейс?-Ема вече беше по-спокойна и гледаше по-любопитно.
-Беше ми...-Роуз сложи ръка пред уста-бухбрухдгаджесвртух.
-Имала си гадже?!-Ема пак се ядоса-И ние не сме знаели.Кажи ти за какви ни имаш?!
-Длъжна ли съм да ви казвам всичко?-Роуз се опита да замаже положението.
-Не!Ама нали за това сме приятелки,да си споделяме да се подкрепяме...
Роуз наведе глава.Нямашекакво повече да каже.
-Знаеш ли какво е чувството на тази вина...Отнел си нечий живот и всичко в теб се самоизяжда от тази ужасна пареща буца в гърдите ти.-Ема погледна към Роуз-Знаеш ли колко пъти съм си мислила за самоубийство?Знаеш ли колко пъти съм стоя така с нож над вените?
Една сълза се търкулна по бузата на Ема.Тогава тя погледна Джейс.Той през цялото време стоеше в ъгъла със сведена глава.Момичето,което обичаше се беле превърнало в това от,което се ужасява.
-Ами ти?-Ема тръгна към Джейс-Ти дори не ми каза една дума от както станах.Така ли ще е вече?
Тя вече не можеше да понася цялата обстановка и изхвърча от къщата в гората с бясната си вампирска скорост.Беше последвана от Джъстин.Той я настигна близо до мястото където беше колата.
-Виж какво Ем...-той я погледна с очи,които тя не беше виждала до сега.Говореше ѝ искрено и нямаше никакви задни помисли.
-Няма да те боли повече...Просто ги изключи.Ще го направя с теб.
Ема вдигна глава и погледна Джъстин с насълзените си очи.Тя снисна ръката му и затвори очи.Той направи същото.Тъгата по лицата им се изчисти.Ема отвори очи и по изражението ѝ плъзна нагла и доволна усмивка.Тя избърса бузата си с ръка и погледна Джъстин.Същото изражение беше изписано и на неговото лице.
-Да ти се хапва нещо?-Ема тръгна към колата и се метна на задната седалка.Джъстин се ухили и седна на шофьорското място.Колата изсвистя и отпраши към пътя.
********
*Понеделник сутрин*
Никой не беше виждал нито Ема,нито Джъстин от шест дни.Кристиана,Ейприл и Джейс влязоха в училището с унила походка.
-Значи Роуз е жива...-измърмори Крис.
-И няма да умре скоро.-потвърди Джейс-Каза че следващата седмица ще се върне в училище.
-Ще ѝ откъсна главата.-Крис се метн на чина си и се огледа-Още ли не си чувал Ема.
-Не.-Джейс също седна-Нито Джъстин.
Звънецът би и в класната стая влезе учител.
Той веднага започна да разказва монотонно урока по история,опитвайки се да не заспи,подобно на половината клас.
-Извинете.-вратата се отвори с трясък и в класната стая влезе Ема с огромните си букли и самодоволната усмивка.Тя премина на бърз ход през стаята и седна на стола си до Крис.В долното ляво ъгълче на устата имаше нещо червено,което силно привлече вниманието на Крис.
-Ема.-изшушука тя и посочи същото място на своята уста.
Ема се засмя са секунда и се избърса с пръст.
-Какво си правила?!
-Накратко-Ема се облегна назад-една ходеща закуска се изрепчи на мен и шофьора ми и двамата си я изядохме.-Тя се усмихна все едно гледа малоумник и пак се обърна напред.-И за да не питаш,името ѝ започва с Ш и завършва на АНЕЛ.
Кристиана осъзна за кого става въпрос и нащрака набързо едно съобщение на Ейприл
-Тя и Джъстин са убили Шанел!
-О най-накрая някой да я сложи на място ѝ тая😂.
-Сериозно ти говоря!Изяли са я!
-Наистина ли?!
В този момент Ема прегърна Крис през рамото и подшушна:
-Нали знаете,че имам свръхестествен слух и я чух когато си извади телефона и започна да ти пише.Ипих всяка една капчица кръв на оная кокошка Шанел и Джъстин я заряза в любимата кабинка на Джесика в женската тоалетна.
Ема се усмихна и се обърна напред оставяйки Ейпри и Крис в пълна паника.
******
Часът свърши и двете ужасени момичета тръгнаха към тоалетната.Отвориха кабинката и вътре намериха остатъка от Шанел.
-Извинете не намерих достатъчно голям кош.
Момичетата се обърнаха,а зад тях стоеше Джъстин с окървавената си усмивка.Ема долетя до него с вампирската си супер скорост и обърна лицето му към нейнито.Тя го целуна изписвайки кръвта останала по устните му.След това погледна Ейприл и Крис,облиза собствените си устни за да ги изчисти от останалата червенина и измъкна две листчета от задния джоб на дънките си.
Тя застана между полу-живата Шанел и приятелките си с лице към тях и подаде картичките напред.
-Избери си.-Ема се усмихна приятелски и изправи сърцевидна и кръгла картичка пред Ейприл.Тя имаше някаква слабост към сърчица затова веднага дръпна сърцевидната и я обърна.В този момент Ема ужасно бързо стигна до остатъка от Шанел,вкара ръка в гръндния ѝ кош и измъкна една червена кървяща топка.Ейприл прочете на глас картичката:
-Шанел остана без сърчице!😘
Ема се обърна към момичетата:
-Това ще стане и с всеки,който се опита да ме накара да си включа чувствата.
Тя се усмихна и стисна здраво юмрука си.По белите ѝ ръкави се стече кръв и сърцето в ръката ѝ стана на пихтия.Тя отвори юмрука си и изтръска остатъка на пода.Помаха леко с кървавите си пръсти и излетя от тоалетната буквално с бясна скорост.
Момичетата останаха като гръмнати в червената тоалетна и започнаха да пищят за да се съберат хора,които да решат,че сега са намерили Шанел.

Малко повече кървища в тази глава,но като за край на първи сезон бива.😁😁😘🦄