Къде съм

53 4 0
                                    

Аз съм Ейприл...и нямам представа къде съм...Всичко около мен е бяла светлина.При мен е само Дийн. Приятелят на Джесика. Защо?
Имам едно странно чувство...Всякаш той е единственото,от което имам нужда.Той не говори.Само се усмихва.
                                    *****
Сега сме в училище.Гледам се отстрани.В мъжката тоалетна съм...с Дийн.И се целуваме.По време на час е.Това го бях виждала само по филмите. Звънецът би.Не искам да спирам.Вадя пръчката си-Invisibilia. Сега никой не ни вижда. Щастливи сме.
                              ***********
Пак съм в бялата светлина.Сега няма никой.
Чувам как Ем ме вика.
-Ейприл!
-Събуди се ,При!
-Ейприл ,по дяволите!!!
Ейприл отвори очи.
-Мили боже.- една сълза се търкулна по бузата на Ема- мислех ,че няма да ти видя зелените очи повече.😄
Ема се хвърли върху Ейприл и я прегърна.
-Къде съм?-измърмори Ейприл
-Няма значение. Крииииис!
-Кажи- чу се глас от коридора.
-Тя е будна!
Кристиана влетя в стаята с 200 и скочи върху двете магьосници
-Dissultant!- извика Ейприл и приятелките ѝ отлетяха от нея.
Момичето стана от леглото и изтръгна абоката от ръката си.
-Accingentes!-раната заздравя.Ейприл грабна пръчката си и преди Ема и Кристиана да се усетят излетя от стаята.
Момичетата настигнаха Ейприл.
-Ейприл!-извика Кристиана-На къде?!
-Отивам да си върна на оная проклета кучка Джесика!-извика магьосницата-Dissultant!
Така ,както беше по болнични дрехи и боса, Ейприл хвърчеше по улиците и изблъскваше колите от пътя.
-Ейприл спри-извика Ема.
-Не ми давай акъл!
-А ти не давай на мен!Paralyticus!
Ейприл се парализира и падна на пътя като заледена.  Имаше неща,които трябваше всички да знаят- първо-няма по-страшно нещо от Ема,когато е ядосана и второ -нищо не ядосва Ема повече от това някой да ѝ дава акъл.Тя беше изключително силна магьосница и знаеше повече магии от колкото един нормален 40годишен магьосник.След смъртта на Роуз тя се погрижи да знае колкото може повече...
-Ignisea!- Ейприл полетя във въздуха и паркира точно на задната седалка в колата на Кристиана.
-Това става,когато ми даваш акъл- каза Ема сериозно и се усмихна зловещо,докато вървеше към колата.
                                   *******
Крис и Ема проснаха Ейприл на леглото на Ема и седнаха на дивана срещу нея.Ема хвърли напълно сериозен поглед на Крис и измъкна пръчката от дънките си.
-Prohibere!
Ейприл скочи и седна на мястото си на леглото в рамките на секунда.
-Аз бях в бялата светлина-изстреля Ейприл-Бях там и всичко беше...перфектно.Защото Дийн беше там...
-Дийн?!-Крис повдигна една вежда и се ухили злорадо-Май Джес ще си остане сама.
*Бурен ненормален смях*
-Пък и като гледах Ем и Джейс как си изяждаха лицата снощи...-и магьосницата намигна на Ема.
-Аз поне правих нещо смислено,ти се молеше на пръскачката да спре да плаче.
*Отново ненормален смях*😂😂
-Обаче и брат му си го биваше.-ухили се Ейприл.
-Нали харесваше Дийн ма?!-изуми се Крис.
-Е ся,аз само отбелязвам-Ейприл се усмихна като напушена.
*Смях*
*****
Ема звънна на вратата на Джейс.От вътре се чу звук на тупване ,всякаш някой падна от диван или легло,след което с тътрещи се и тромави крачки,някой се домъкна до вратата и я отвори бавно.На прага пред Ема стоеше Джейс с разрошена коса,но по един сладък начин разрошена,облечен в най-мръсната тениска,която човечеството е виждало,а погледът му...все едно сега се е събудил.(не че остана така за дълго след като видя Ема)
-Ъъъ-заекна Ема ,след което огледа нещото(не мога да го нарека човешко същество🙈),което стоеше пред нея и се разсмя с най-не престорения дивашки и идиотски смях.Джейс я изгледа объркано и сам погледна себе си.Последва същият смях.
-Чувстам се виновен-през сълзи с ръка на корем каза Джейс.
-Защо?!-пак през смях.
-Защото си ми на прага,а още не съм те завлякъл вътре.
И както се смееха Джейс грабна Ема през кръста,вдигна я на ръце и я завлече на дивана.
-Какво ме правиш?!-разсмя се момичето.
-Целувам те!-ухили се Джейс и я просна на дивана,седна до нея и я целуна.
Ема(без да прекъсва важните действия😂💋)се поизправи ,бутна "нещото" назад и легна върху него. Изведнъж надигна глава
-Чакай сега,ние какви сме?!
-Амии-почеса се Джейс по брадичката-приятели с преимущества!
И продължи с делата си...
Накратко(нека не правим историята перверзна с много описания на извършените от двамата млади действия😉) след досегашното "сближаване" Джейс и Ема си демонстрираха един на друг разговора за птичките и пчеличките.😁
******
-Къде отиде Ем?-прозя се Ейприл.
-При Джейс.-измърмори Кристиана и вдигна глава от телефона си-Сигурно брат му вече се е изнесъл три пъти...
-Какво имаш в пред....ааааа...(момент на осъзнаване😯)
-Именно-ухили се Крис-Ти да не се размечта да вършиш същото с Дийн,а?!
Кристиaна легна по корем на леглото срещу Ейприл и заразмахва с крака.
-Много си забавна-съркастично.
Ейприл извади пръчката си и я насочи към една възглавница-Ignisea!
Възглавницата полетя и *ПРАС* се изплющя в главата на Кристиана.
-Магьоснически бой с възглавници ли?Ще видиш ти-изважда пръчката си-Ignisea!
*Прас*Пуф*Пльок*Аааа*Носът мии**Тръс*
*****
*Събота сутрин*
-Кой простак реши да прави състезание по математика в събота сутрин!-ядосваше се Ема-Имам по-важни неща да върша- ухили се и погледна в една стая търсейки някого*мрхмДжейсбухбух* с поглед.
-Проблем ли имаш Ема?-срещу момичетата ,на токове колкото кол от домати,се задаваше Шанел,а до нея Джесика- Ако искаш да подам оплакване до директора,а- каза нагло и надменно напомпаната персона.
-Ами би било хубаво,ако можеше да го напишеш без пет правописни грешки в четири буквена дума- усмихна се Ема приятелски.
-Ти пък много си взела да знаеш Ема ,последният път незнанието ти беше пагубно-каза Джесика без да променя наглото си изражение.
-Сега ако не те оскубах!-извика Кристиана и тръгна нападателно на пред, нo беше възпряна от Ема и Ейприл. Двете намазани кокошки отстъпиха назад видимо стреснати.🐔🤡
-Пуснете ме!-развика се Крис и някак си се докопа до пръчката си-Transformus!
Пред тях избухна облак черен дим и когато се разнесе ,вместо Шанел ,на пода кудкудякаше една тлъста кафява кокошка.
-Майко!-извика Джесика-Как се оправя това!
-Май сега ти се прииска да беше поучила а?!-усмихна се Ема с една такава усмивка ,която искаш да фраснеш веднага щом я видиш.
-Prohibere!- викна Ейприл и се разсмя.
Шанел пак си беше Шанел.....за нещастие.
-К'фо стана?!-заекна Шанел.
-Ооо,горката.-ухили се Кристиана-Оblivisca!
Шанел трепна леко и забрави случилото се.След което се озърна объркано,усмихна се тъпо и тръгна към стаята ,чийто номер беше написан на листчето ѝ.Джесика дотърча до нея,изпревари я и ѝ заразглежда зениците.
Последва бурен ненормален смях от страна на трите приятелки.
-Май си го заслужаваше!-смеейки се едвам произнесе Ейприл .
-Май??!!
Трите момичета,които изглеждаха всякаш са приели доста обилно количество алкохол,се завлякоха към 32 кабинет.

Онази нощ Onde histórias criam vida. Descubra agora