Онази нощ

🌹Тайната стая🌹

-Крииис!Слънце мое!-извика Ема докато се изкачваше по криволичещите стълби-Какво правииш?Крис...-тя застина на прага на стаята-Какво по...
-Ейприл...-Кристиана заби насълзените си очи в бялото лице на приятелката си и прибра поредната блуза в сака си-Нужни сме ѝ...
Ема влезе в стаята с вампирската си скорост и навря абсолютно целия си багаж в куфара за не повече от три секунди.
-Дай да ти помогна-тя седна до Крис и с няколко бързи движения прибра всичко-Тръгваме ли?
Двете момичета слязоха по стълбите,Ема хвана Джъстин за ръката и го вдигна от дивана.
-Какво ти става Емелайн?Прекъсваш интересен разговор.-изправи се баба ѝ.
-Баби,името ми не е Емелайн и трябва да тръгваме-тя погледна Джъстин-Веднага.
-Ъм,добре баби,Ама да ми се обадиш като стигнете.-възрастната жена сложи ръка на рамото на внучка си.
-Обещавам.-усмихна се Ема и я прегърна,след което извика с колкото ѝ глас държи-Джейс готов ли сии?!
-Дааа!-чу се глух вик отвън.
-Идвате ли деца?-показа се леля Аби на вратата и се усмихна.
-Идваме.-Крис потупа Джъстин по рамото,за да го подкани и всички излязоха.
                              •••••💎•••••
-Аз...аз не трябваше да карам в това състояние!-обясняваше Ейприл докато от очите ѝ се стичаха водопади от сълзи.
-При,щом е станало,значи е трябвало да стане.-прекъсна Кристиана,цитирайки плачещата си приятелка.
-Значи сега Роуз,наистина е...-Джейс прокара показалеца си по врата и изплези език.
-Не си смешен!-и Крис го цапардоса по гърба.
Ейприл се беше сгушила в единия край на леглото си и леко се подсмихваше при вида на малките ръце на Кристиана,които нанасяха бързи и постоянни удари върху гърба на Джейс.
-Добре с вас човек не може да се депресира,както подобава.-засмя се тя.
-Точно такааа!-извика Ема и се хвърли върху Ейприл,за да я прегърне-Вместо да се депресираш ще ни помогнеш да намерим писмото от клиниката.
-Абе ти от кога не си яла?-намръщи чело Ейприл-Много си ми бледа...
Ема се намръщи и се изправи рязко.Тя прекоси стаята,отвори гардероба и се навря цялата в него.След секунда се измъкна от него с една дъска в дясната ръка и с една банка кръв в лявата.
-Не мислех,че ще е уместно.-ухили се тя и откъсна капачката,след което си наля от гъстата течност в една стъклена чаша.
-Та какво казваше?-Ема отпи една глътка и ококори очи.
-В някаква стая във вила...
-Във вилата ли бе?!-подскочи Крис.
-Да,в някаква скрита стая...-Ейприл правеше физиономии и се опитваше да си спомни-И в плика с писмото е и лекът за вампиризъм!
При последното Ема се задави и едвам не изплю едно доста обилно количество кръв:
-Какво каза?
-Лекът за вампиризъм?
-По тихо бе...-Ема не успя да довърши защото в стята влетя Джъстин:
-Какво?
-Вие двамата толкова си подхождате...-усмихна се Джейс-И двамата толкова бавно загряващи...
Двамата вампири го изгледаха странно.
-Остави ме да обясня...-започна Ейприл и всички забиха погледи в нея.
                             •••••💎•••••
По криволичещия планински път пак се въртеше кола със свръхестествени същества в нея.Всички говореха един през друг,а Джъстин крещеше да спрат,защото се побърква и не може да кара така.Ема пък крещеше на Джъстин да спре да крещи,защото ако не е забравил тя има свръхестествен слух.Крис се ядосваше,че Роуз е крила тази стая от тях,Ейприл се разпореждаше кой ще каже на Джесика,че Роуз е отишла на околосветско пътешествие и цялата дандания,беше избягвана доста умело от Джейс,който се поклащаше в ритъма на музиката,която звучеше от слушалките му.
-Джейс!-извика Ема и русокоското се врътна изведнъж.
-Да?
-Стигнахме.-тя се ухили и слезе бързичко от колата.
-А защо трябваше да викаш...-измърмори Джейс на себе си и излезе.
Той тръгна по алеята на бялата вила и се огледа.Около него имаше само гора,която изглеждаше ужасно страховита.Той леко потръпна и влезе в къщата.От втория етаж се чуваха обясненията на Кристиана:
-Тук е моята стая,а до нея,тази е на Ема.До Ема е Джес,а до мен Роуз.Там е банята. Аз,Ема и Ейприл отиваме в стаята на Ема,а ти и Джейс в моята.
-Защоо?
Джейс леко се разсмя докато слушаше как брат му спореше с Крис и Ема,кой как ще спи.
-Не може ли аз да съм с малката магьосничка,ти с Ейприл и Джейс сам?
-Не.-отсече Ема-Полово разделение ще има!Джейс!Чувам те че си долу,не се покривай ми ела!
Момчето подскочи като чу името си и дотърча на горния етаж.
-Това положение на стаите е много странно.-сбръчи чело той само при вида на втория етаж -Това защо е така?
Той посочи огромното разстояние между вратите на Ема и Кристиана.
-Не знам...-Ема вдигна вежди-Винаги е било така...
Тя извади пръчката си:
-Revelare.
Пространството се отвори в арка и вътре се разкри малка жълта стая.По средата имаше дървен люлеещ се стол,а на него имаше множество малки възглавнички и голямо плетено одеало.На стола върху една от възглавничките лежеше малък плик.
-Това беше лесно.-Ема отиде до стола и вдигна плика.-Искаш ли ти?-тя погледна към Ейприл.
-Не.Не искам да знам.Предпочитам да съм убила случайно момиче,не сестра ми.-Ейприл наведе глава.
-Добре.-Ема отвори плика,а междувременно Крис застана зад нея.Момичето извади писмото и го отвори.Тя не измени физиономията на лицето си дори когато вече сгъна писмото и го връчи на Крис.Ема пак бръкна в плика и извади малко стъклено шишенце с червеникава течност в него.Тя погледа въпросително Джъстин,а той само ѝ кимна и каза:
-След като завършиш колеж,както искаше.
Ема се усмихна и се огледа.Беше заобиколена от хората,които обичаше най-много.
                              •••••💎•••••
                          (26 Юли -2018)
-Мамо сигурна ли си?-Ема сложи ръка на рамото на майка си и я погледна в очите.
-Ема,при мен не в сигурно за нея.Вземи я и я гледай докато се справим с това.
-Мамо,аз...
-Ема...Миличка,отиди при него.Той толкова много те обича.Ще ти помогне.Ще я гледате най-много година.
-Не искам да я проваля.
-Сигурна съм в теб.При моето голямо момиче,малкото момиче ще е най-добре.
-Ще се оправиш ли?
-Ще се оправя.
Ема придърпа майка си и я прегърна силно.
-Чао деца мои.-жената седна в колата си и остави само облак прах зад себе си.
Ема погледна малкото същество в ръцете си.То се усмихна и издаде някакъв смехоподобен бебешки звук.
-Ти ще си новото предизвикателство,а?
Бебето размаха малките си ръчички.
-Няма съмнение,че си ми сестра малка принцесо.-Ема се усмихна и оправи одеалцето,с което беше завито малкото момиченце.
-Какво ще кажеш,да отидем при Джъстин?По-ясен отговор може ли,Ариа?
Пак някакъв бебешки звук.
-Как не завираш така?
Ема махна одеалцето и го остави на едната си ръка.
-Така по боди си по-добре нали?
В отговор получи обичайния нечленоразделен бебешки кикот.
-Сега трябва да те държа здраво.
Момичето притисна бебето към себе си и забърза със суперскоростта си към семейната къща МакКлейн.
                             •••••💎•••••
Двете сестри стигнаха до вратата и Ема и я отвори с крак.
-Джъстиин!-провикна се тя-Помощ!
От втория етаж се чу един скок и после за секунди пред нея се озова Джъстин.
-Ема..-погледът му падна върху малкото същество в ръцете ѝ-Емс ти налии...
-Джъстин аз съм вампир.-усмихна се момичето-Пък и до вчера бяхме на море.
-Ами добре тогава то просто...
-Много прилича на мен.-довърши Ема-Сестра ми е.Мама са се забъркали в нещо,което не искаше да ми каже какво е и ме помоли да я гледам докато си стъпят отново на краката.
-Амии,тя колко е голяма?-Джъстин все още гледаше очудено.
-На около седмица.Казва се Ариа.
-Много яко име.Ще ти викам-Джъстин пое бебето от ръцете на приятелката си-Ари.
Ема не сдържа усмивката си при вида на Джъстин,гушнал Ариа.Той ѝ говореше нещо докато Ема си човъркаше в телефона и се чудеше от къде какво да вземе.
-Ще се върна след няколко часа.-подскочи тя и тръгна към вратата-Трябва да купя някои неща за Ариа.
-Сама ли ще ходиш?-оцъкли се Джъстин.
-Не.-Ема отвори вратата и пред нея вече стаяха Кристиана и Ейприл.
-Късмет!-извика Ейприл и трите момичета излязоха.
-Късмет...-повтори Джъстин и погледна изплашено детето в ръцете си.

От автора😁🙃🌸🦄
Ух,много за една глава.Спокойно няма да ви занимавам с бебешки работи сега ще има една две глави и още един тайм джъмп👶🏼.
Продължавайте да следите историята❤️.
     🖤Гласувайте и коментирайте🖤