Story of my life

Моят скапан живот

Здравейте, името ми е Катрин. Имам не много дълга кестенява коса и светло сини очи. Аз бях от богато семейство преди родителите ми да починат и да изгубят всичко. Тогава след смъртта на родителите ми преживях много. Бях на 8.. Изритаха ме от вкъщи, живях на улицата под един тунел, където трябваше да лежа на вестници и картони. Беше студено, никога няма да забравя онова мръсно минало и един ден аз се запознах с Джулия - най-добрата ми приятелка. Един ден бях излязла на вън да търся нещо да хапна, корема ме болеше много и ми ставаше зле. Видях я с розовата си рокличка как тича и се върти още от  далече. Държеше фунийка със сладолед. Стоях и я гледах, беше  ме срам, до преди месец и аз бях така, я сега... Тя се приближи до мен като размахваше дългата  си кистенява къдрава коса и синьо-зелени очи. Приближи се до мен и ми подаде другия сладолед който държеше. Погледнах я и го взех. От тогава се сприятелихме, след като разбра къде живея, родителите ѝ ме поканиха да се преместя при тях. От тогава сме неразделни. Винаги се движим заедно. Като дупе и гащи сме.  Благодарение на новите ми родители и Джулия се изучих и сега следвам в Софийската танцова академия заедно с Джу. Тя е винаги до мен, макар и да е най-известната в училище има различен характер от останалите наперени кифли. Там също учи и гаджето ми Сам. Той знаеше за мен, но не каза на никой. Всички ме смятаха за сестра на Джу. Със Сам не се виждахме много, само си пишехме, излизахме два пъти три пъти а се водеше че ходехме от година. Но изведнъж той спря дори да ми пише, получиха се много промени.

Седмица мина, не ми пишеше, болеше ме понеже бях свикнала след училище да го виждам и като се прибера да си пишем. Вечерта ми писа " Трябва да се видим и да поговоря с теб" от това сърцето ми затуптя много бързо. Какво щеше да ми каже...

**На другия ден в обедната почивка***

  - Здравей, скъпа! Трябва да поговорим за нещо!- каза той, но не биеше на нещо хубаво. Аз само кимнах и го поканих да говори.

- Трябва да скъсаме! Харесвам друго момиче! Тя е всичко за мен, и бих направил всичко за нея! - след тези думи бях съкрушена. Не знаех какво да направя и го попитах:

- Коя е тя?- погледнах го в очите.

- Казва се Памела - каза и тъкмо се опита да каже нещо когато го прекъснах.

-Махай се! - казах с тих тембър на гласа си. Той се обърна и си продължи по пътя дори без да му мигне окото.

Наистина не знаех какво да правя! "Свършено е с мен" - казах на глас, когато някой мина покрай мен......