Story of my life

Спасението

~~~~Гледна точка на Джу~~~~
След като прочете съобщението излязохме от къщата и започнахме да претърсваме навсякъде. Остана само района около училището.

Спряхме пред училището и се загледахме в сградите. Марк тръгна на някъде и Куки също. Останах сама. Не знаех какво да правя. Не ме беше страх от тъмно нито пък че съм сама.

Въртях се около училището, нищо. По едно време се чу писък и чупене на нещо. Запътих се натам. Когато се прближих чух познат глас да се моли за нещо. Пристъпих още няколко крачки напред и вече ми стана ясно. Имаше едно малко прозорче от което имаше бледа светлина но опознах тъмно русата коса на Кат. Също видях как Сам я измъчваше. От това което чух е че той искаше да я отведе, колкото и да му се дърпа.

Започнах да търся врата. Обикалях но никъде нищо. Може да е от някой проход? Да, да не сме в някой филм или сериал? Но все пак погледнах надолу и видях нещо като дупка която е закрита с клоните на дърветата.

Видях нещо като тунел и влезнах през него. Вървях си спокойно по коридора когато чух врата да се тръшна, залепих се за стената за да не ме види и леко се придвижвах по коридора.

~~~гледна точка на Куки~~~
По едно време докато търсих Кат чух викове и се запътих към мястото. Тогава видях Джу, която тъкмо минаваше през нещо, което много ми приличаше на тайно скривалище.

Приближавах се бавно и незабележимо, но тогава видях Марк и го извиках при мен. Разказах му за това и с леки но бързи крачки се приближихме. Тогава чухме трясък от врата. Влязохме вътре и видяхме Джу да отваря врата и да прави знаци, но зад нея беше Сам, той държеше стъклена бутилка и не ми харесваше на къде вървят нещата. Той се приближаваше с големи крачки към нея. Аз се затичах и точно преди да разбие бутилката в главата ѝ тя удари мен.

~~~гледна точка на Джу~~~
Приближих се и отворих първата врата, която видях. Сигурно там беше Кат. Когато я отворих видях Кат, завързана за стол с посочени бузи и бедра. Какво и е причинил този звяр?!! Направих и знак, че ще извикам момчетата за помощ и в този момент чух нещо да се удря, когато се обърнах видях Куки да лежи на пода, а около него имаше локва от кръв. Огледах се наоколо видях Сам как бяга. Не бях усетила кога сълзите, които напираха в самото начало вече потекоха. Марк се затича към нас и бързо извика линейка. Аз бях прегърнала Куки и не осъзнавах какво се случи, не можех да повярвам, че точно на мен ми се случва. При мен дойде и Кат тя ме прегърна и ми каза, че всичко ще бъде добре. Опита се да ме утеши, но не и се получаваше. Когато чухме сирените на идващата линейка бързо станахме и изнесохме Куки на вън. Те бързо го качиха и го откараха в болницата. Тъй като не бяхме с кола се наложи да си намерим такси. Как може да няма никъде? Та то е едва 5 сутринта. Както и да е, наложи се да тичаме. Не знам как Кат се справяше, знам че я болеше но сега ми беше много важен Куки.