Story of my life

Коя си ти?

  - Какво се е случило с моя Куки?!?? - опита се да извика но нямаше сила.

  - Спокойно мила, всичко ще се оправи, той е добре! Утре ще идем да го видим! - опитах се да я успокоя.

  - Да, аз съм тук и всичко ще бъде наред! - добави Тае.

  - Не, не мога! Сега! Сега искам да го видя! - тя започна да плаче. И една сестра дойде и и би успокоително след което заспа.

Започнах да плача. Не можех да я гледам така. От както се познавам никога не е била в подобно състояние. Сигурно Ви ме беше видял и ме прегърна. Той галеше косата ми и това до някаква степен ме успокояваше.

~~~гледна точка на Тае~~~
Кат се унасаше и аз леко я поставих на леглото и я завих. Тогава се сетих за последните думи на лекаря преди да излезна от кабинета му.

"Той може да си спомни само някои от вас. Ако е имал приятелка и е била наистина ценна за него ще си я спомни. Но това може да го промени коренно. Тоест имам в предвид, че след като се събуди може да е като друг човек."

Възможно това. Дали ще си спомни всички. Или пък най вече Джу. Тя ще бъде много разстроена от това. Тъкмо бях на път да кажа на Кат и за това, но добре че Джу ни прекъсна иначе всичко щеше да се съсипе. Капката надежда щеше да се изпари.

Стана късно и аз отидох да донеса храна. След като Джу се събуди и казах че утре ще може да го види и тя настояваше, но все пак Кат я успокои и я накара да хапне нещо. И ето ме сега пред магазина.

След като се върнах видях Джу да спи. След като Кат се нахрани стана и заедно с мен тръгнахме към кабинета на доктора. Попитахме го дали може да го видим и той ни разреши. Когато стигнахме пред стаята му казах на Кат да ме чака отвън. Когато влязох видях Кук да лежи с обинтована глава. Стреснах се от гледката но не можех да избягам. Той ми е приятел. Очите му леко се отвориха.

  - Хей, приятел, к'во става! - каза той. Явно наистина се е променилкакто каза доктора. 

  - Здравей! - казах аз и леко му се усмихнах.

  - Какво е станало? Защо съм тук? - попита той.

  - Не помниш ли?

  - Ако помня мислиш ли, че ще те питам?!?!

  -Да, добре, ясно! - казах аз.

  - Та не ми отговори на въпроса!